Богинята на светлината

Памела изстена отново, щом стана от леглото. Изми лицето и зъбите си и си напомни, че вече е вторник. Ако не брои днешния ден, остават само три дни до отварянето на портала, когато Артемида и Аполон ще се върнат в своя свят и ще я оставят да заживее отново нормално. Коремът й се сви. Не, тя не е толкова наивна да се надява, че Аполон ще остане достатъчно дълго, за да има истинска връзка с нея. Той щеше да си тръгне, разбира се. А тя щеше да се върне към своя нормален, отегчителен, лишен от срещи живот…

Не! Вече изясни ситуацията за себе си. Няма намерение да се връща обратно в своята черупка — без секс, без мъже и без романтика. Трябва да възприема случилото се с Аполон като първи опит в света на срещите с мъже. Всъщност това беше едно успешно проучване. Щеше да промени начина си на живот, след като се върне у дома. Вече няма да има само работа и никакви забавления. Тя ще излиза с мъже!

— Мътните го взели — каза Памела на изтощеното си изражение в огледалото на банята. — Разсъждавам като изперкал член на армия по срещите. Ви ще се срамува от мен… — тя спря и се плесна по челото. — Ви! Дори не съм се чувала с нея.

Памела се зарови в чантата си, докато не откри мобилния си телефон. Избра номера на Ви.

— Да не започваш да се изморяваш от мен? Вече не ми се обаждаш. Кажи, че не е така — каза Ви вместо „здравей“.

— Не е така — отвърна Памела. — Господи, Ви, ужасно съжалявам, че не ти се обадих! Нещата тук далеч надхвърлят гигантограмадна откаченост.

— Писателят е неизлечимо луд?

— Не! Всъщност Еди е доста свестен тип, а проектът дори се превръща в нещо полустилно. Нещо, което би се харесало на Елизабет Тейлър и Ричард Бъртън.

— Я стига! Не ми казвай, че си го убедила да направите палата на чудната Клеопатра!

— Ами, горе-долу…

— Какво значи това?

— Ами, наистина правя нещо като декора на „Клеопатра“, но заслугата за убеждаването не е моя.

— Да не би Фауст да има асистентка лесбийка с мания по Елизабет Тейлър? Господи, светът е малко и пълно с чудеса място! — щастливо въздъхна Ви. — Уреждаш ли ме?

— Асистентът му е мъж и не е обратен. Моите асистенти бяха тези, които го убедиха да смени позицията си.

— Чакай, чакай, чакай! Ти имаш само една асистентка. Това съм аз. И аз определено не съм там, защото съм тук и се разправям с лудата стара коткарка Греъм, която — между другото — най-после я разубедих за тъмновиолетовото кадифено канапе. Днес ще разглеждаме кретон. Казах й, че котешките косми ще се виждат по-малко. Без отношение към историята на коткарката, остава много важният факт, че твоят единствен асистент е moi и аз съм тук. Обясни ми какво става, Пам!

Какво можеше да й каже Памела? Ако признае, че вярва в безсмъртието на Аполон и сестра му и че те са впримчени в капан във Вегас, Ви ще хване следващия самолет с пълна с валиум чанта и с резервация за приятна кратка „ваканция“ в най-близкото психиатрично заведение. Излишно бе да споменава, че ще разтревожи приятелката си, без да е необходимо. Определено не може да й каже истината. Пое си дълбоко въздух. Няма да мисли за това като за лъжа. Ще го възприема като измислица. Еди така си изкарва хляба и никой не го нарича луд. Е, добре де, поне не в лицето.