Богинята на светлината

— Добре — тя посочи към кошницата. — Да започнем със слънцезащитния крем.

Аполон повдигна едната си вежда към нея.

Тя въздъхна и отвори кошницата за пикник. Дотук с нормалното поведение. Ситуацията определено не беше нормална. Мъжът, който стоеше пред нея, не знаеше какво е слънцезащитен крем, защото беше Аполон, богът на светлината. Опънатите нерви сигурно бяха единственото нормално нещо в момента. Тя надникна в кошницата. Подреден и винаги подготвен, Джеймс беше сложил туба с фактор 40 плюс най-отгоре. С нескрито любопитство Аполон гледаше как тя разнася кремообразния лосион по ръцете и лицето си.

— Мирише на кокос. Какво е това?

— Слънцезащитен крем. Предпазва кожата от вредните лъчи на слънцето.

Той изглеждаше напълно слисан.

— Смъртните могат да изгорят от прекалено много слънчева светлина. Спомняш ли си Семела? — продължи Памела. Аполон примигна изненадано.

— Еди ми дава уроци по митология — отвърна тя на изненаданото му изражение.

Богът повдигна и двете си златни вежди.

— Внимавай на какво вярваш от историите, разказвани и преразказвани в твоя свят — предупреди я Аполон. — От отличен източник знам, че голяма част са напълно неверни.

— Мдаа, вече се досетих. Разправят, че Артемида е девственица.

Той се изсмя силно.

— Което доказва тезата ми. Сега ми кажи честно — този лосион, който мирише на кокос, има ли силата да спре светлината на един безсмъртен?

— Съмнявам се, но може да те спаси от ужасно изгаряне.

— Изгаряне?

— Представи си, че е нещо като бръсненето. Уж е лесна работа, но можеш да се понарежеш здравата, когато не си свикнал. Е, слънчевата светлина е нещо подобно за смъртните — можеш да поизгориш, когато кожата ти не е свикнала.

С мрачен вид, Аполон взе тубата, изстиска малко лосион в ръката си, помириса го и после го разнесе по ръцете и раменете си. Памела го наблюдаваше. Внезапно се почувства необяснимо тъжна. Аполон, богът на светлината, не би трябвало да се предпазва от слънцето. През ума й премина образ от последния път, когато се любиха. Той беше пламък, горящ с безсмъртна страст. Той беше слънцето.

Аполон не принадлежеше на това място. Тя можеше да се отдаде на желанието на своето сърце и да си позволи да го обича. Но не можеше да се заблуждава и да мисли, че историята им ще завърши по-щастливо от митичната любов на Семела към Зевс.

— Не забравяй лицето си — прошепна тя.

— Благодаря — усмихна се Аполон и намаза лицето си с бялата течност. — Щях да забравя. Всичко това е съвсем ново за мен.

Стомахът й се сви отново, но тя отвърна на усмивката му.

— Мисля, че е достатъчно.

Памела затвори тубата и я прибра. Аполон взе кошницата и двамата излязоха от къщата.

— Знаеш ли накъде е север? — внезапно закова пред вратата Аполон. Тя го погледна озадачено, при което той се ухили като малко момче. — Само те дразня. Аз съм без божествените си способности, но не и без мозък.