Богинята на светлината
- Автор: Каст Филис Кристина
- Серия: Призоваването на Богинята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 978–954–2928–09–6
- Переводчик: Надежда Русева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Богинята на светлината». Краткое содержание книги:
При тези думи на Еди нещо се преобърна вътре в Памела. Нещо, което бе спало твърде дълго, най-после се разбуди се напълно. Тя знаеше какво е да живее в тъмнина, както и какво е да докосне светлината.
— И аз не искам живот, лишен от сиянието на любовта — промълви Памела през буцата, която заседна в гърлото й.
Еди я погледна и грейна.
— Браво, Памела! Браво! — Внезапно той стана и дълбокият му глас взриви вилата. — Феб! Ела при мен!
Памела се опита да каже нещо — нещо като „Чакай, Еди! Нямах предвид, че съм готова да докосна проклетата светлина точно сега!“, но писателят напълно игнорира неистовия й шепот. Щом Аполон дойде при тях, тя осъзна вцепенено, че лицето й пламти. Беше се изчервила като ученичка. Страхотно!
— Ето те, момчето ми! Имам една молба.
— Какво мога да направя за теб, Еди?
— Мисля, че Памела работи твърде усилено тези дни. При мен важи строго правило: винаги смесвай работата с удоволствието. Това правило е ново за нашата Памела — каза Еди, сякаш Памела не стоеше на по-малко от една стъпка от тях с яркочервено лице.
— И аз съм забелязал това в нашата Памела — отвърна Аполон, като се стараеше да запази изражението си на безразличие.
— Добре! Тогава разбираш какво трябва да направиш.
При вида на изненаданото неразбиращо лице на златокъдрия близнак Еди се изправи и го потупа по рамото:
— Изведи я оттук, човече! Разходете се из курорта, посетете изворите и се освежете. Ще кажа на Джеймс да ви опакова прекрасна вечеря не се връщайте, преди да се стъмни.
Аполон изглеждаше също толкова смаян, колкото и Памела.
— Джеймс! — изрева Еди и асистентът му, както обикновено, се появи на мига. — Кажи на Робърт да закара Памела и Феб до курорта. Пригответе им храна за пикник. Двамата имат нужда от малко време да си починат и да… — той се поколеба и намигна на Феб — да се освежат.
— Разбира се, Еди — каза Джеймс и се изнесе бързо.
— Хайде, тръгвайте — обърна се Еди към тях. — И не се тревожи, Памела, Диана и аз ще привършим с избирането на мрамор за баните.
— Сигурен ли си, че нямаш нужда от мен? Искаше ми се още веднъж да обсъдя нещата с търговеца на варовика?
— Не, не, не! — отхвърли притесненията й Еди. — Човекът има подробни планове. Сега да ви няма!
Памела нямаше друг избор, стана и тръгна с Аполон през двора. Вратите бяха отворени и слънцето проблесна върху сребристия капак на лимузината, когато тя спря пред вилата. Аполон застина.
— Помни, Феб, че трябва да убиеш дракона, преди да спечелиш красивата девойка! — извика Еди зад гърба им.
Богът на светлината вдигна ръка и ведро махна в отговор на Еди, но Памела чу нещастната му въздишка и забеляза как лицето му пребледня при вида на лимузината. Аполон сви рамене и продължи напред.
— Има ли дракони в древния свят? — шепнешком попита Памела.
— Да, но няма коли. Уверявам те, че по-скоро бих се изправил срещу драконите.
— Ще седна на предната седалка до теб.
— Не мога ли да я убия?
— Струва ми се, че не е добра идея — Памела направи безуспешен опит да не се разсмее.
Двайсет и седма глава
Памела обичаше да се скита из околностите на Пайкс Пийк, а и това беше основната й форма на гимнастика. Защо да тренира в задушното ограничено пространство на фитнес зала, когато я заобикаля великолепието на Скалистите планини в Колорадо? Тя не беше от онези корави къмпингуващи туристи с раници на гърба, които избягват удобствата на модерния живот. Изкачването по отвесна скала, спането на земята и пикаенето в гората никак не я привличаха. Но да поеме по пътека, виеща се из гънките на планината, особено рано сутрин, когато всичко е чисто, спокойно и уединено — това беше нещо, заради което разместваше графика си поне четири пъти седмично, откакто напусна Дуейн. За нея разходките бяха равни на свобода. Нямаше значение колко отпусната или стресирана се чувстваше в началото на излета си. Час по-късно, когато се връщаше, бе отпочинала и подмладена. Ви наричаше тези разходки „време за настройка в нагласата“.
Ето защо чисто новите къси панталони, тениската и туристическите обувки, сложени на леглото й, извикаха уверена усмивка на устните й. Тя се преоблече бързо и излезе от стаята точно навреме, за да види как Аполон върви по коридора към нея в мъжки вариант на същото облекло.
— Не знам как Еди прави цялата тази магия без никакви безсмъртни сили — каза Аполон с крива усмивка.