Богинята на светлината
- Автор: Каст Филис Кристина
- Серия: Призоваването на Богинята #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- ISBN: 978–954–2928–09–6
- Переводчик: Надежда Русева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Богинята на светлината». Краткое содержание книги:
— Наех Феб и сестра му за мои помощници до петък. Феб е експерт по древноримска архитектура, а сестра му е… ами, толкова убийствено секси, че Еди промени мнението си и вече не настоява централната статуя на фонтана да е ужасният Бакхус. Вместо това ще използва нея за модел на богиня.
Памела пое дълбоко въздух и зачака бурята.
— Наела си гаджето си?
— Той не ми е гадже.
— И сестра му? — продължи Ви, сякаш Памела не каза и дума.
— Мда, ами, сестра му някак си беше част от пакета. Феб наистина е експерт по Древен Рим. Помогна ми да убедим Еди да построим автентична римска баня вместо безвкусно копие на басейна в Цезар Палас. Знаеше ли, че древните римляни са използвали обществените си бани като клубове за спортни и социални занимания?
— Добре, концентрирай се! Не съм свършила с въпросите за гаджето ти.
— Той не ми е гадже!
— Както и да е. Мислех, че каза, че е лекар и музикант — рече Ви.
— И не трябваше ли да си тръгне от Вегас рано сутринта в понеделник?
— Той е лекар и музикант. Също така е експерт по Древен Рим. И да, трябваше да тръгне, но той — ами — изпусна си полета и затова реши да остане.
Памела се постара гласът й да звучи безгрижно, а не като на лъжкиня.
— Изглежда ми твърде необичайно удобно. И мислех, че е млад рицар джедай. В крайна сметка на колко години е, по дяволите?
— По-възрастен е, отколкото мислех в началото — отвърна Памела с облекчение, че може да отговори честно поне на един въпрос на приятелката си.
— Още ли правиш секс с него?
— Не! Поне не миналата нощ.
— Негова или твоя идея беше да не правите?
— Моя — нещастно изрече Памела.
— О, не, неее! Ти си лапнала по него! Моля те, кажи, че не си го наела само за да го държиш край себе си и да се измъчваш с растящата си мания. Това става за извратен сценарий на сапунен сериал, Пами.
— Не е така! Наех го заедно с неговата сестра кучка, защото можех да се възползвам от помощта им.
— Значи красавицата е звяр?
Памела се усмихна. Знаеше, че пикантната уловка за кучката ще сработи.
— Тя е ужасна! Великолепна, надменна… с абсолютен божествен комплекс. Страшно ще я харесаш.
— Как само ме дразниш — въздъхна Ви.
— Освен това съм гений в дизайна. Наемането на Феб и Диана ми позволява да направя нещо изискано вместо онази невъзможна безвкусица. Еди е напълно луд по Диана — една нейна усмивка или намръщване и той веднага променя мнението си.
— А ти, разбира се, си казала накратко какво искаш Еди да хареса? — рече Ви.
— Разбира се — излъга Памела. Отново! Не можеш да кажеш на Артемида да направи каквото и да било. Просто беше добре, че богинята има отличен, макар и твърде екстравагантен вкус.
— И какво прави твоят красив триножник, освен да стои наоколо и да изглежда мъжествено?
— Той не е мой! И работи с архитектите върху проекта на банята. Наистина е доста интересно човек да научи за… — едно почукване отвън я прекъсна. — Задръж, някой чука на вратата.
— Памела? — дълбокият глас на Аполон премина през вратата. — Имам нужда от помощта ти.
— Ви, трябва да затварям!
— Добре, обади ми се по-късно. И помни — не анализирай всичко прекалено много, но бъди внимателна.
Памела измърмори едно „чао“ и затвори телефона, преди да открехне вратата. Тя хвърли един бърз поглед към Аполон и отвори вратата по-широко, както и очите си. Той беше гол до кръста. Косата му бе разбъркана къдрава маса, а брадата и бузите му — целите в кръв.
— Боже мой! Какво си правил?
— Бръснах се — отвърна той. — И сега кървя!
— Влизай! — тя го дръпна в стаята и затвори вратата.
Под кръвта лицето му беше доста бледо. Тя поклати глава и му посочи един стол.
— Седни, преди да си паднал. Не изглеждаш добре.
Аполон се отпусна на стола. Докосна една от кървавите капки, погледна почервенелия си пръст и преглътна със спазъм.
— Това е моята кръв! — продума той.
Памела се намръщи.
— Разбира се, че е твоята. Явно си се нарязал здравата, докато си се бръснал. — Тя тръгна към банята за влажна кърпа и го попита през рамо. — Никога ли преди не си се бръснал?