Богинята на светлината

— Схващам идеята ти — промърмори Памела.

— Мога ли да продължа с разказа си?

— Извинявай — рече тя, облегна се назад и отпи от медовината си.

— Както казах, Семела се превърнала в една от многобройните смъртни любовници на Зевс. Но тя била различна и то в много отношения — не само с изключителната си красота. Разказва се, че Зевс бил напълно запленен от младата си изгора. Обичал я толкова силно, че когато му казала, че носи неговото дете, той се заклел във водите на реката Стикс да й даде всичко, което поиска от него.

Еди замълча и отпи от медовината си.

— И? Какво станало после?

— Искреното желание на Семела било да види Зевс в цялото му великолепие на господар на Олимп и повелител на мълниите. Зевс замолил своята любима да се откаже от молбата си. Той знаел, че никой смъртен не може да го види в цялото му великолепие и да остане жив, но тя не искала да се откаже от желанието на сърцето си. Повелителят на боговете се бил заклел във водите на река Стикс и дори той не можел да наруши дадения обет. И ето че със страни, облени в сълзи, защото знаел какво ще се случи, той отишъл при своята любима и за последен път й се разкрил — така, както тя го помолила. Пред страшния, великолепен блясък на изгарящата му светлина Семела не издържала и умряла.

— Това не може да е вярно. Ако е умряла, как се е родил Бакхус?

— Заради любовта на Семела към него, Зевс изтръгнал сина си от утробата й и носил детето в собственото си бедро, докато не дошло време богът на виното да се роди.

До преди ден Памела би приела разказа на Еди като интересна и забавна история. Сега знаеше твърде добре, че вероятността митът да надхвърля обикновената измислица, е твърде голяма. Заболя я от горчиво-сладката трагедия на Семела — загинала, защото отказала да отхвърли желанието на сърцето си…

— Нямах представа… — изрече замислено Памела.

— Мислиш ли, че Семела е съжалявала за желанието си? — попита Еди.

— Ами, то я е убило…

— Но мислиш ли, че е съжалявала? Смяташ ли, че би разменила онзи момент на прекрасно, страховито сбъдване — толкова голямо, че смъртното й тяло не могло да го поеме — за един сигурен живот, лишен от този ослепителен миг на величие?

— Не съм сигурна, че мога да отговоря. Какво мислиш ти, Еди?

— Трябва да решиш за себе си. — Погледът му се извърна от нея и намери Артемида. В усмивката му вече нямаше отсянка на тъга. — Аз съм взел своето решение.

— Не си ли изплашен? — Памела откри, че едва успява да произнесе думите.

— Разбира се, че съм изплашен. В любовта няма гаранции, Памела. Само безкрайни възможности — за болка и за щастие. Но мога да кажа без задръжки, че по-скоро съм готов да я докосна за един миг и после да изгоря, отколкото да изживея живота си в тъмнина, без сиянието на любовта.