Богинята на светлината

Памела бързо затвори вратата с трясък и сграбчи лакътя на богинята.

— Не крещи! — каза тя бавно и отчетливо.

— О! — гласът на Артемида трепереше.

Памела я заведе до леглото, където богинята се сгромоляса, все още вперила огромни изцъклени очи в брат си.

— Умира ли? — задъхано попита тя.

— О, милостиви боже! Разбира се, че не! Порязал се, докато се опитвал да се обръсне. Памела потърка дясното си слепоочие, усещаше онова особено пронизване, което винаги й подсказваше, че скоро ще започне убийствено пулсиращо главоболие.

— Аполоне? — обърна се към него Артемида с треперещ глас.

— Не съм добър със… — той направи движение, сякаш се бръсне.

— Бръснача — рече Памела. — Не, не си добър с бръснача. — Тя отиде при него и отново се наведе. — Сега ще усетиш леко пощипване.

Тя докосна внимателно порязаните места с мократа кърпа. Аполон притаи дъх. Сестра му гледаше ужасено.

— Той кърви! — възкликна Артемида.

— Да, случва се, когато се порежеш с бръснач. Тогава обикновено кървиш. — Памела обърна очи към богинята, преди отново да се заеме с Аполон. — Добре! Сега вземи една салфетка и притисни малки парченца от нея към порязаните места. Съвсем скоро кръвта ще се съсири, порязаното ще спре да кърви и ти ще си като нов.

— Салфетка? — изрече Аполон.

— Съсирят? — изпищя Артемида.

— Няма значение. Аз ще го направя.

Памела въздъхна, влезе в банята, взе няколко хартиени кърпички и се върна при Аполон. Близнаците я гледаха с изумление как накъсва миниатюрни парченца от кърпичката и ги притиска към порязаните места.

— Ето — рече тя и се изправи, за да прецени работата си. — Това би трябвало да спре кървенето. Докато облечеш ризата и срешеш косата си, ще можеш да ги свалиш, без порязванията да прокървят отново.

— Да прокървят отново? — попита той.

— Аполоне, нали си бог на лечението или каквото там беше? Как може това да е толкова шокиращо за теб? — Памела беше ядосана. Не знаеше дали иска да го прегърне или да го разтърси.

Изведнъж богът стана.

— Напълно права си. Аз… чувствам се доста глупаво. Отивам да се облека и ще се върна.

Той се изнесе бързо от стаята, без дори да се обърне.

— Не беше много мило от твоя страна — рече Артемида.

Памела сложи ръце на хълбоците и се обърна към богинята.

— О, я виж кой изведнъж се е загрижил, че нещо не е много мило. Да ти напомня ли, че самата ти ясно показа, че за теб съм само малкия смъртен експеримент, който се е объркал? Спомням си също така да казваш колко ужасно си уморена от това, че си прикована към мен, и с това се оправда, че си ми направила магия за секс, така че да харесам брат ти.

Артемида се сви.

— Причиняваш ми болки в главата.

— Добре!

— И пак ще кажа — това не е много мило. Особено след като умирам.

— И какво те кара да мислиш, че умираш?

— Само ме погледни! С мен става нещо ужасно нередно. Очите ми са червени и под тях има отвратителни подпухнали синини. Стомахът ми се бунтува. И мисля, че главата ми всеки момент може да се пръсне — каза тя и падна драматично върху възглавниците на Памела.