Зимата на нашето недоволство
- Автор: Стейнбек Джон Эрнст
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Зимата на нашето недоволство». Краткое содержание книги:
Непосредствената цел бяха парите, а самият ход бе съставен и отмерен с часовникарска точност.
Законите на Морфи издържаха на всички проверки; бях ги наизустил, а към тях бях добавил и един от мен. Първи закон: Никакво полицейско досие. Нямах. Втори закон: Никакви ортаци или съзаклятници. Категорично нямах. Трети закон: Никакви мацки. Е, Марджи Йънг-Хънт май беше единствената, която можеше да мине за мацка, но нямах никакви намерения да пия шампанско от обувката й. Четвърти закон: Никакви изхвърляния. Щях да харча съвсем умерено и постепенно да изплатя всичките си дългове към търговците на едро. При това вече си имах готово скривалище. Кутията за шапката ми на рицар тамплиер имаше отвътре картонена околожка, облечена в кадифе, с размера и формата на главата ми. Бях отпрал единия й край и бях намазал ръбовете с универсално лепило, та да мога мигновено да възстановя предишното й състояние.
Против разпознаване — маската на Мики Маус. Никой нямаше да запомни друго. Старият памучен шлифер на Маруло — всички бежови памучни шлифери си приличат — и чифт от онези целофанени ръкавици за еднократна употреба, дето ги продават на рула. Маската бях изрязал преди няколко дни, а остатъка от кутията и корнфлейксите заминаха в тоалетната чиния, където скоро щяха да ги последват маската и ръкавиците. Опушил бях стария посребрен пистолет „Айвър Джонсън“ със сажди, а в тоалетната чакаше кутия машинно масло, в която щях да го пусна, преди да го предам при първа възможност на шефа Стоуни.
Добавил бях и един свой закон: Не се освинвай. Не бъди алчен и не се лакоми по едри банкноти. Ако имаше шест до десет хиляди в десетачки и двайсетачки, щяха да са ми напълно достатъчно, лесни за пренасяне и за укриване. Ролята на разменната чанта щеше да се изпълнява от кутията за торти върху хладилния шкаф, която при следващото си появяване щеше да съдържа една торта. Пробвах да си променя гласа с онова ужасно перце за вентрилоци, но се отказах в полза на мълчаливите жестове. Всичко бе на място и в пълна готовност.
Почти съжалявах, че го няма господин Бейкър. Щях да попадна единствено на Морфа, Хари Робит и Идит Алън. Всичко бе планирано до частица от секундата. В девет без пет запречвам входа с метлата. Бях го репетирал многократно. Подпъхвам престилката под колана, окачвам топуза на верижката, та казанчето на тоалетната да тече. Всеки новодошъл ще чуе шума на водата и ще си направи съответния извод. Шлифера, маската, кутията за тортата, револвера, ръкавиците. Пресичам уличката точно в девет, бутвам с рамо задната врата, слагам маската, влизам в мига, в който часовниковият механизъм на блиндираната врата спира да бръмчи и Джои я отваря. Правя знак — с пистолета — на тримата да залегнат по очи на пода. Не ми създават никакъв проблем. Както казва Джои, парите са застраховани, а той — не. Вземам парите, слагам ги в кутията за торта, пресичам уличката, пускам ръкавиците и маската в тоалетната, после пускам водата, пускам пистолета в кутията с масло, свалям шлифера. Престилката от колана, парите в кутията за шапка, тортата в кутията за торти, грабвам метлата и започвам да мета тротоара — налице и видим, когато подадат сигнала за тревога. Цялата работа трае минута и четиридесет секунди — засечена, проверена повторно и за не знам кой си път. Но въпреки всичкото планиране и изчисления на времето все още изпитвах известно задъхване, та освен това преметох вътрешността на магазина, преди да отворя двете предни врати. Облякъл си бях вчерашната престилка, да не личат нови гънки.
Ако щете ми повярвайте, но в този миг времето спря, сякаш някой Иисус Навин с колосана яка бе застрелял слънцето по пътя му69. Голямата стрелка на бащиния ми часовник бе запънала пети и отказваше да приеме утрото.
Отдавна не бях говорил на глас на паството си, но тази сутрин се обърнах към тях, вероятно от нерви:
— Приятели мои — рекох, — предстои ви да станете свидетели на една загадка. Знам, че мога да разчитам на мълчанието ви. Но ако някой от вас има някакви морални задръжки по въпроса, нека стане и напусне. — Направих пауза. — Възражения? Няма. Чудесно. Ако някога чуя някоя мида или зелка да обсъжда тази работа с непознат човек, незабавно ще бъде осъдена на смърт чрез трапезна вилица.
Освен това искам да ви изкажа благодарността си. От дълго време сме заедно, смирени работници на лозето, аз точно толкова слуга, колкото и вие. Сега обаче предстои промяна. Оттук насетне аз ще съм вашият господар, но ви обещавам да съм добър, добросърдечен и разбиращ ви господар. Наближава моментът, приятели, завесата се вдига — сбогом. — Но докато вървях към предния вход с метла в ръка, чух собствения си вик: „Дани, Дани! Махни се от червата ми!“ Нещо разтресе силно тялото ми, та се наложи да се подпра за миг на метлата, преди да отворя двете крила.
69
Ис. Нав. 10:12-13. — Б.пр.