Зимата на нашето недоволство

— Голям циник си станал, Итън. Преди не беше такъв. Ще трябва да се махнем, ако ще станеш циничен, понеже… онова не беше шега, по начина, по който го каза. Знам кога се шегуваш. Но това го каза най-сериозно.

Обзе ме страх. Бях станал прозрачен. А не биваше.

— О, госпожице Мишчице, ще се омъжиш ли за мен?

А Мери отвърна:

— Охо! Охо!

Внезапният ми страх, че съм станал прозрачен, бе страшно силен. Бях успял да си внуша, че очите не са огледало на душата. Някои от най-смъртоносните женчета-чудо, които съм срещал, имаха ангелски личица и очички. Има една порода, способна да чете през кожа и кости чак до вътрешността ти, но те са по-редки. Повечето хора изпитват любопитство най-вече към себе си. Навремето едно канадско момиче от шотландски произход ми разправи една история, която й влязла под кожата, а разказът й я вкара и под моята. Когато растяла и имала чувството, че всички очи са вперени в нея, при това не благосклонно, което я карало първо да се изчервява, после да реве, и пак отначало, дядо й от шотландските планини веднъж я скастрил: „Нямаше да се притесняваш от това, какво мислят хората за теб, ако знаеше колко рядко го правят.“ Тези му приказки я излекували, а лично мен ме убедиха, че няма да съм обект на всеобщо внимание, понеже са самата истина. Но Мери, която обикновено обитава къща от цветя, които сама е отгледала, бе дочула някакъв тон, усетила пронизващ вятър. И това представляваше опасност, поне докато не мине утрешния ден.

Ако планът ми се бе появил изневиделица — завършен и смъртоносен, — щях да го отхвърля мигновено като глупост. Хората не постъпват така; но хората играят на тайни игри. Моята започна, след като Джои ми изброи правилата за банков обир. За да преодолея царящата на работното ми място скука, аз се включих в тази игра и всичко постепенно дойде на мястото си — Алън и мишата маска, течащата тоалетна, ръждивият револвер, предстоящите празници, блокираната с хартия от Джои брава на задния вход. Така, само на игра, определих времетраенето на процеса, изиграх го с тренировъчна цел, изпипах го. Та нима онези, които водят престрелки с полицаите, не са били първо момченца, тренирали с тапешници, докато накрая станали толкова добри, че им се наложило да изпробват способностите си?