Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Втора част: Дали-или)». Краткое содержание книги:
— По дяволите, не! Исках да ме знаят като плейбой.
— Защо?
— Плейбоят е човек, който просто не може да спре парите да изтичат между пръстите му.
— Защо искате да възприемете подобна грозна роля?
— Камуфлаж.
— За какво?
— За моя собствена цел.
— Каква цел?
Франсиско поклати глава.
— Не искайте да ви кажа това. Казах ви повече, отколкото трябваше. Така или иначе скоро ще разберете останалото.
— Ако е повече, отколкото е трябвало, защо изобщо ми казахте?
— Защото… ме накарахте за пръв път от години да изгубя търпение — нотката на потисната емоция се върна в гласа му. — Защото никога не съм искал някой да знае истината за мен така, както искам вие да я знаете. Защото знаех, че ще презрете плейбоя повече от всички други, както бих го направил и аз самият. Плейбой? Обичал съм само една жена в живота си и още я обичам и винаги ще я обичам!
Това беше неволен пробив и той добави тихо:
— Никога не съм признавал това пред никого… дори пред нея.
— Изгубихте ли я?
Франсиско седеше и гледаше в нищото, след миг отговори безизразно:
— Надявам се, че не съм.
Светлината на лампата осветяваше лицето му изотдолу и Риърдън не можеше да види очите му, а само устата, чието очертание изразяваше изпълнено със страдание търпение и странно, тържествено смирение. Риърдън знаеше, че това е рана, в която не биваше да човърка повече. С една от внезапните смени на настроението си Франсиско каза:
— Както и да е, още малко време! — и се изправи с усмивка на крака.
— Тъй като ми вярвате — каза Риърдън, — искам да споделя с вас една моя тайна в замяна. Искам да знаете колко много ви се доверих, преди да дойда тук. И може да имам нужда от помощта ви по-късно.
— Вие сте единственият човек, на когото бих желал да помогна.
— Има много неща, които не разбирам за вас, но за едно съм сигурен: че не сте приятел на мародерите.
— Не съм — по лицето на Франсиско пропълзя веселост, като че ли искаше да го омаловажи.
— Така че знам, че няма да ме предадете, ако ви кажа, че ще продължа да продавам риърдънов метал на клиенти, които сам си избирам, в каквито реша количества, всеки път, когато мога да го правя. Точно в момента съм готов да отлея поръчка, двайсет пъти по-голяма от онази, за която ме съдиха.
Седнал на облегалката на стола, на няколко фута от него, Франсиско се наведе напред и го погледна мълчаливо, намръщено, задържайки погледа си за дълго:
— Мислите ли, че се борите с тях, като го правите? — попита той.
— Как иначе бихте го нарекли вие? Сътрудничество?
— Бяхте склонен да работите и да произвеждате риърдънов метал за тях на такава цена, че да изгубите печалбата си, приятелите си, да обогатите мръсните копелета, които имаха връзките да ви оберат, и да приемете злоупотребата им в отплата на привилегията, че сте ги оставили живи. Сега сте склонен да го направите с цената на това да приемете положението на престъпник и риска да бъдете хвърлен в затвора във всеки един момент — само за да поддържате система, която може да продължи да действа единствено благодарение на жертвите си, единствено чрез нарушаване на собствените си закони.
— Не е заради тяхната система, а заради клиентите, които не мога да оставя на милостта на системата, възнамерявам да надживея въпросната система, няма да ги оставя да ме спрат, без значение колко трудно ще го направят за мен, и не възнамерявам да им предам света, дори и да съм последният човек. Точно в момента тази нелегална поръчка е по-важна за мен от целия ми завод.
Франсиско поклати глава бавно и не отговори, сетне попита:
— На кой от приятелите си в медодобивната индустрия ще дадете ценната привилегия да ви предаде този път?
Риърдън се усмихна:
— Не и този път. Този път работя с човек, на когото мога да вярвам.
— Наистина ли? Кой е той?
— Вие.
Франсиско се изправи.
— Какво? — попита той толкова тихо, че почти успя да скрие звука от задавянето.
Риърдън се усмихваше.
— Не знаехте ли, че сега съм един от вашите клиенти? Направих го чрез няколко подставени лица и под фалшиво име, но ще имам нужда от помощта ви, за да попреча на персонала ви да започне да любопитства. Имам нужда от тази мед, имам нужда от нея навреме, и не ме интересува дали ще ме арестуват след това, стига да довърша това. Знам, че вече съвсем не ви интересува компанията ви, богатството, работата, защото не искате да се занимавате с крадци като Тагарт и Бойл. Но ако наистина мислите онова, на което ме научихте, ако аз съм последният човек, когото уважавате, ще ми помогнете да оцелея и да ги победя. Никога не съм молил за ничия помощ. Сега моля за вашата. Имам нужда от вас. Вярвам ви. Винаги сте признавали възхищението си от мен. Е, сега животът ми е в ръцете ви — ако го искате. Една поръчка от „Д’Анкония мед“ пътува насам в момента. Напуснала е Сан Хуан на пети декември.