Атлас изправи рамене (Първа част: Не им противоречи)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Първа част: Не им противоречи)». Краткое содержание книги:
— Какво искаш да кажеш?
— Защо трябва да ми пука да спасявам „Тагарт Трансконтинентал“? Не знаеш ли, че искам да имам мост от риърдънов метал, който да покажа на цялата страна?
— Да, Ханк. Знам.
— Има твърде много хора, които пищят, че релсите от риърдънов метал не са безопасни. Така че реших да им дам нещо истинско, за което да пищят. Нека видят мост от риърдънов метал.
Тя го погледна и се засмя с истинска наслада.
— Това пък какво е? — попита той.
— Ханк, не познавам никого, ама съвсем никого на света, който би измислил такъв отговор за хората при такива обстоятелства. Освен теб.
— Ами ти? Би ли искала да създадеш отговора с мен и да се изправиш срещу същите крясъци?
— Знаеш, че искам.
— Да. Знам.
Той я погледна с присвити очи — не се смееше като нея, но погледът беше равносилен.
Изведнъж тя си спомни последната им среща на партито. Споменът изглеждаше невероятен. Лекотата помежду им и странното, замайващо чувство, че това е единствената лекота, която и двамата са усещали някъде — правеше мисълта за враждебност невъзможна. Но тя знаеше, че партито се беше състояло, а той се държеше, сякаш не беше.
Отидоха до ръба на каньона. Заедно погледнаха към тъмната бездна, към скалната стена от другата й страна, към слънцето високо над кулите на „Уайът Ойл“. Тя стоеше разкрачена над замръзналите камъни, силно стегната срещу вятъра. Можеше да усети, без да го докосва, линията на гърдите му зад рамото си. Вятърът развяваше палтото й в краката му.
— Ханк, мислиш ли, че можем да го построим навреме? Остават само шест месеца.
— Естествено. Ще отнеме по-малко време и труд от всеки друг мост. Нека накарам инженерите си да поработят върху основната схема и ще ти я изпратя. Без задължения от твоя страна. Просто я погледни и виж сама дали ще можеш да си я позволиш. Ще можеш. После можеш да оставиш твоите колежанчета да поработят върху детайлите.
— Ами металът?
— Ще бъде излят и валцован, дори да трябва да зарежа всяка друга поръчка в завода.
— Ще го произведеш при толкова кратко предизвестие?
— Да съм ти забавял поръчка някога?
— Не. Но както вървят нещата напоследък, може и да не си в състояние да го направиш.
— С кого си мислиш, че говориш — с Орън Бойл?
— Тя се засмя.
— Добре. Прати ми чертежите колкото се може по-скоро. Ще ги погледна и ще те уведомя до четиридесет и осем часа. А що се отнася до моите колежанчета… — тя спря и се намръщи. — Ханк, защо напоследък е толкова трудно да намериш свестни хора за каквато и да е работа?
— Не знам…
Той погледна силуета на планините, врязан в небето. Тънка струйка дим се издигаше от долината в далечината.
— Виждала ли си новите градове в Колорадо и фабриките им? — попита той.
— Да.
— Великолепно е, нали? Да видиш амбициозни хора, които са събрали тук от всяко кътче на страната. Всички са млади, всичките започват от нищо и местят планини.
— Коя планина си решил да преместиш?
— Защо?
— Какво правиш в Колорадо?
Той се усмихна.
— Търся мини.
— Какви мини?
— Медни.
— Боже Господи, нямаш ли си достатъчно работа?
— Знам, че е сложно. Но доставките на мед стават напълно ненадеждни. Изглежда няма нито една първокласна компания, останала в бизнеса в тази страна, а аз не искам да си имам работа с „Д’Анкония мед“. Не вярвам на този плейбой.
— Не те виня — каза тя, гледайки встрани.
— Така че, ако не е останал никой компетентен, който да го направи, ще трябва да си изкопая собствена мед, както копая и желязната си руда. Не мога да рискувам да бъда забавен от тия аварии и недостиг. За риърдъновия метал ми трябва доста мед.
— Купи ли мината?
— Още не. Има няколко проблема за разрешаване. Да намеря хора, оборудване, транспорт.
— Охо — тя се разсмя. — Ще си говорим за построяване на разклонение на линията?
— Може. Няма граници на възможностите в този щат. Знаеш ли, че тук има всякакви природни богатства, които чакат недокоснати? И как само растат заводите им! Чувствам се десет години по-млад, като дойда тук.
— А аз не — тя гледаше на изток, отвъд планините. — Аз мисля за контраста навсякъде другаде по системата на Тагарт. Има по-малко стоки за транспортиране, с всяка година произведеният тонаж спада. Сякаш… Ханк, какво става със страната?