Атлас изправи рамене (Първа част: Не им противоречи)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Първа част: Не им противоречи)». Краткое содержание книги:
Изведнъж осъзна, че тича към него — всяка следа от изтощение беше изчезнала. После си спомни, че не го е виждала от партито. Спря се. Той я видя, помаха й за поздрав с жест на удоволствие и учудване и тръгна да я посрещне. Усмихваше се.
— Здравей — каза той. — Първо посещение на обекта?
— Пето за три месеца.
— Не знаех, че си тук. Никой не ми каза.
— Мислех, че все някой ден ще се предадеш.
— Да се предам?
— Ще се предадеш и ще дойдеш да видиш това. Това е твоят метал. Как ти се струва?
— Той се огледа наоколо.
— Ако решиш някога да напуснеш железопътния бизнес, уведоми ме.
— Работа ли ще ми дадеш?
— По всяко време.
— Тя го погледна за миг.
— Шегуваш се само наполовина, Ханк. Мисля, че ще ти хареса — да дойда и да те моля за работа. Да ти стана служител, вместо клиент. Да ми даваш заповеди, на които да се подчинявам.
— Да, така е.
Тя каза с твърдо изражение:
— Не напускай стоманения бизнес. Не мога да ти обещая работа в железниците.
— Той се засмя.
— Не се и опитвай.
— Какво?
— Да печелиш битка, чиито условия съм определил аз.
Тя не отговори. Беше поразена от това, което думите му я накараха да почувства — не беше емоция, а физическо усещане за удоволствие, което не можеше да назове или разбере.
— Случайно — каза той, — това не е първото ми пътуване. Бях тук вчера.
— Така ли? Защо?
— Ами дойдох до Колорадо по моя собствена работа, та реших да хвърля един поглед.
— Какво целиш?
— Защо мислиш, че целя нещо?
— Нямаше да губиш време, за да идваш само за един поглед. Не и два пъти.
Той се засмя.
— Така е.
И посочи моста:
— Това целя.
— Какво за него?
— Готово е за скрап.
— Да не мислиш, че не знам?
— Видях спецификациите на поръчката ти за греди от риърдънов метал за този мост. Хабиш си парите. Разликата между онова, което планираш да похарчиш за временно решение, което ще трае няколко години, и цената на нов мост от риърдънов метал е толкова малка, че не виждам защо си даваш зор да запазиш този музеен експонат.
— Мислех за нов мост от риърдънов метал, даже накарах инженерите си да ми дадат оценка.
— И какво ти казаха?
— Два милиона долара.
— Боже Господи!
— Ти какво би казал?
— Осемстотин хиляди.
Тя го погледна. Знаеше, че никога не говори просто ей така. Тя попита, опитвайки се да звучи спокойно:
— Как?
— Ето така.
Той й показа бележника си. Тя видя разпръснатите бележки, многото числа, няколкото груби скици. Разбра схемата му, преди да я е обяснил до край. Не забеляза, че са седнали върху купчина замръзнали дърва, че краката й са притиснати към грубите дъски и че усеща студа през тънките си чорапи. Бяха наведени над няколко листчета хартия, които можеха да позволят на хиляди тонове товар да пресекат отрязък от празно пространство. Гласът му звучеше остро и ясно, докато й обясняваше опъна, натиска, напора, налягането на вятъра. Мостът трябваше да бъде монолитна, четиристотин метрова конструкция. Беше измислил нов вид сводове. Никога не бяха правени преди и не можеха да бъдат направени, освен с греди, които имаха якостта и лекотата на риърдъновия метал.
— Ханк — попита тя, — нима си изобретил това за два дни?
— Боже, не. Изобретих го много преди да имам риърдъновия метал. Измислих го, докато произвеждах стомана за мостове. Освен всичко друго исках метал, с който това да може да се направи. Дойдох тук, просто за да видя твоя специфичен проблем лично.
Той се разсмя, като видя бавното движение на ръката й пред очите й, горчивата бръчка в ъгъла на устата й, сякаш се опитваше да изтрие нещата, срещу които беше водила такава изтощителна, безрадостна битка.
— Това е само груба схема — каза той, — но разбираш, мисля, какво може да се направи?
— Не мога да ти кажа всичко, което разбирам, Ханк.
— Не се притеснявай. Знам.
— Спасяваш „Тагарт Трансконтинентал“ за втори път.
— Едно време беше по-добър психолог.