Атлас изправи рамене (Първа част: Не им противоречи)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Първа част: Не им противоречи)». Краткое содержание книги:
— Откъде взимате храната за хората си?… Така си и помислих. „Бартън и Джоунс“ от Денвър са фалирали вчера. По-добре намерете веднага друг доставчик, ако не искате да умрете от глад.
Строеше цялата линия от бюрото си в Ню Йорк. Изглеждаше трудно. Но сега гледаше коловоза. Той растеше и щеше да бъде завършен навреме.
Чу резки, забързани стъпки и се обърна. Един мъж идваше нагоре по коловоза. Беше висок и млад, на тъмнокосата му глава нямаше шапка, въпреки студения вятър, носеше работническо кожено яке, но не изглеждаше като работник — походката му издаваше твърде много властна увереност. Не можа да разпознае лицето му, докато не дойде по-близо. Беше Елис Уайът. Не беше го виждала от разговора в кабинета си.
Той се приближи, спря, погледна я и се усмихна.
— Здравей, Дагни — каза той.
Последва моментна емоция и тя разбра всичко, което тези две думи означаваха. Беше прошка, разбиране, признание. Беше поздрав.
Тя се засмя като дете, щастлива, че всичко е наред.
— Здравей — каза тя и протегна ръка.
Неговата ръка задържа нейната за миг повече, отколкото изискваше поздравът. Това беше техният подпис под обсъден и разбран договор.
— Кажи на Нийли да сложи нови заграждения за сняг на миля и половина в прохода Гранада — каза той. — Старите са изгнили. Няма да издържат още една буря. Прати му ротативен снегорин. Той разполага с някаква купчина желязо, която не може да изрине и задния му двор. Големите снегове ще дойдат всеки момент.
Тя го огледа за миг.
— Колко често го правиш? — попита тя.
— Кое?
— Да идваш и да наблюдаваш работата.
— От време на време. Когато имам време. Защо?
— Беше ли тук, когато се срути скалата?
— Да.
— Учудих се колко бързо и добре разчистиха линията, когато получих доклада. Накара ме да мисля, че Нийли е по-добър, отколкото съм предполагала.
— Не е.
— Ти ли организира системата за прекарване на дневните му доставки до линията?
— Естествено. Хората му губеха половината си време, за да търсят разни неща. Кажи му да си види резервоарите. Някоя нощ ще замръзнат. Виж дали можеш да му намериш друг багер за канавки. Не ми харесва видът на този, който има. Провери и кабелите му.
Тя го погледна за момент.
— Благодаря, Елис.
Той се усмихна и се отдалечи. Тя го гледаше как преминава по моста и тръгна по дългия път нагоре към сондажните кули.
— Мисли си, че притежава всичко, нали?
Тя се обърна изненадана. Бен Нийли се беше приближил. Палецът му сочеше към Елис Уайът.
— Кое всичко?
— Железопътната линия, госпожице Тагарт. Вашата линия. А може би и целия свят. Това си мисли.
Бен Нийли беше набит човек с меко, навъсено лице. Очите му бяха упорити и празни. На синкавата светлина на снега кожата му имаше оттенък на масло.
— Защо продължава да се мотае тук? — каза той. — Сякаш само той разбира от работата на всички. Високомерен фукльо. За кого се мисли?
— Върви по дяволите — спокойно каза Дагни, без да повишава глас.
Нийли така и не разбра какво я накара да го каже. Но някаква част от него, по някакъв негов си начин, го знаеше: за нея беше шокиращо, че той не беше шокиран. Не каза нищо.
— Да отидем в щаба ти — уморено каза тя, сочейки към стария вагон на един хълм в далечината. — Вземи някой, който да записва.
— Ами за тези траверси, госпожице Тагарт? — припряно каза той, като тръгнаха. — Господин Коулман от вашия офис ги одобри. Не каза нищо за прекалено износване. Не виждам защо мислите, че са…
— Казах, че ще ги смените.
Когато излезе от вагона — изтощена от двучасовите усилия да бъде търпелива, да инструктира, да обяснява, — тя видя автомобил, паркиран на разбития черен път; черна двуместна кола, блестяща и нова. Една нова кола беше удивителна гледка навсякъде — човек не ги виждаше често.
Тя се огледа и хлъцна при вида на високата фигура, застанала до подпората на моста. Беше Ханк Риърдън — не очакваше да го види в Колорадо. Изглеждаше погълнат от изчисления, с молив и бележник в ръка. Дрехите му привличаха внимание също като колата, и то по същата причина — носеше прост тренчкот и шапка със скосена периферия, но те бяха с такова високо качество, толкова очебийно скъпи, че изглеждаха показни сред оръфаните дрехи на тълпата навсякъде — още по-видимо, защото той ги носеше съвсем естествено.