Атлас изправи рамене (Първа част: Не им противоречи)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Първа част: Не им противоречи)». Краткое содержание книги:
Тя тръгна обратно към центъра на града. Черната форма на някаква развалина изникна пред нея. Някога отдавна е била сграда с офиси — виждаше небето през голия стоманен скелет и ъгловите останки от тухлите, които се бяха натрошили. В сянката на развалините, като тревичка, бореща се да оцелее в основите на мъртъв гигант, имаше малко ресторантче. Прозорците му бяха като ярка ивица стъкло и светлина. Тя влезе.
Вътре имаше чист тезгях с лъскава хромирана лента по краищата. Имаше лъскава машина за топли напитки и аромат на кафе. На тезгяха седяха неколцина мърляви типове, зад него стоеше плещест възрастен мъж, а ръкавите на чистата му бяла риза бяха навити до лактите. Топлият въздух я накара да разбере с благодарност, че просто й е било студено. Загърна се с черната си кадифена наметка и седна на бара.
— Чаша кафе, моля — каза тя.
Мъжете я гледаха без любопитство. Не изглеждаха учудени да видят жена във вечерно облекло да влиза в бедняшка кръчма — нищо не учудваше никого в наши дни. Собственикът се обърна невъзмутимо, за да изпълни поръчката й; във вялото му безразличие имаше някаква мекота, която не задава въпроси.
Не можеше да каже дали четиримата мъже до нея бяха просяци или работници — нито дрехите, нито маниерите показват разликата в наше време. Собственикът сложи пред нея каничка кафе. Тя сключи ръце около нея, наслаждавайки се на топлината й. Огледа се и си помисли, правейки си сметка заради професионалния си навик, колко е прекрасно, че човек може да си купи толкова много за десет цента.
— Премести поглед от неръждаемия стоманен цилиндър на машината за кафе към чугунения тиган, към стъклените рафтове, емайлираната мивка и хромираните ножове на миксера. Собственикът печеше филийки. Изпитваше удоволствие да наблюдава изобретателността, вложена в лентата, която се движеше бавно, прекарвайки филийките хляб покрай нажежените метални спирали. След това видя името, гравирано на тостера: „Марш, Колорадо“.
Отпусна глава върху ръката си на тезгяха.
— Няма полза, госпожа — каза старият скитник до нея.
Наложи се да изправи глава. Трябваше да се усмихне развеселено, на него и на себе си.
— Няма ли? — попита тя.
— Не. Забрави. Само се заблуждаваш.
— За какво?
— За всичко, което струва и пукната пара. Всичко е само прах, госпожа, прах и кръв. Не вярвай в мечтите, с които те тъпчат, и няма да те наранят.
— Какви мечти?
— Историите, дето ти ги разказват, докато си млад — за човешкия дух. Няма никакъв човешки дух. Човекът е просто долнопробно животно, без интелект, без душа, без добродетели или морални ценности. Животно, способно само на две неща — да яде и да се плоди.
Изпитото му лице с опулени очи и повехнали черти, което някога е било изтънчено, все още правеше впечатление. Изглеждаше като карикатура на евангелист или професор по естетика, който е прекарал години в съзерцание из мрачни музеи. Тя се чудеше какво го е разрушило, каква грешка по пътя може да доведе човек до това.
— Минаваш през живота и търсиш красота, величие, някакво върховно постижение — каза той. — А какво намираш? Купища хитра машинария, с която правят тапицирани коли или матраци с пружини.
— Какво им е на матраците с пружини? — попита един мъж, който изглеждаше като шофьор на камион. — Не му обръщайте внимание, госпожа. Обича да се слуша как говори. Безобиден е.
— Единственият талант на човека е долната ловкост да удовлетворява нуждите на тялото си — каза старият скитник. — За това не е необходима интелигентност. Не вярвайте на историите за разума на човека, за духа му, за идеалите му, за усещането му за неограничена амбиция.
— Аз не вярвам — каза едно младо момче, което седеше на ъгъла на тезгяха. Носеше палто, разпрано на едното рамо, а квадратната му уста изглеждаше оформена от горчивината на целия му живот.
— Дух ли? — каза старият скитник. — Няма дух в производството или в секса. И все пак това са основните грижи на човека. Материята — само това знаят хората, само за това ги е грижа. Доказателството са великите ни индустрии — единственото постижение на така наречената ни цивилизация — построени от долни материалисти с цели, интереси и чувство за морал на кастрирани шопари. Не е необходим морал, за да туриш десеттонен камион на конвейер за сглобяване.