Атлас изправи рамене (Първа част: Не им противоречи)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Първа част: Не им противоречи)». Краткое содержание книги:
Тя се засмя, изненадана и поласкана.
— Не те обвинявам, скъпи — каза тя.
Той излезе, без да добави нищо.
Какво искаше от него? Какво преследваше? Във Вселената, която той познаваше, нямаше отговор.
Глава VII
Експлоататорите и експлоатираните
Релсите се изкачваха между скалите до петролните кули, а петролните кули се издигаха до небето. Дагни стоеше на моста и гледаше хребета на хълма, където слънцето огряваше парче метал на върха на най-високото съоръжение.
Изглеждаше като бяла факла, запалена над снега по върховете на „Уайът Ойл“. През пролетта, мислеше си тя, коловозите щяха да срещнат линията, която нарастваше към тях от Шайен. Спусна поглед по синьо-зелените релси, които започваха от кулите, слизаха, пресичаха моста и минаваха покрай нея. Обърна глава и ги проследи през ясния въздух, докато те продължаваха да правят огромни завои, окачени по склоновете на планините, някъде далеч, до края на новите коловози, където един локомотивен кран, като ръка с оголени кости и жили, се движеше изопнат на фона на небето.
Покрай нея мина влекач, натоварен със синьо-зелени снопове релси. Звукът от свредели идваше като постоянен тътен далеч отдолу, където мъжете, люлеещи се на метални кабели, изрязваха правата каменна стена на каньона, за да подсилят подпорите на моста. Можеше да види долу по линията как мъжете работят с ръце, вдървени от напрежението в мускулите, докато държаха ръкохватките на машините за полагане на траверси.
— Мускули, госпожице Тагарт — беше й казал Бен Нийли, изпълнителят, — мускули — само това е необходимо, за да се построи каквото и да е на този свят.
Изглежда никъде нямаше изпълнител, равен на Макнамара. Тя беше взела най-добрия, когото успя да намери. Нямаше инженер от персонала на „Тагарт“, на когото да се довери да надзирава работата — всички бяха скептични относно новия материал.
— Честно казано, госпожице Тагарт — беше казал главният инженер, — тъй като това е експеримент, който никой не е опитвал преди, не мисля, че е честно да бъде моя отговорност.
— Ще бъде моя — беше отговорила тя.
Той беше на малко повече от четиридесет и беше запазил лековатите маниери от колежа, който беше завършил. Някога „Тагарт Трансконтинентал“ имаше главен инженер: мълчалив, посивял, самообразовал се човек, който не можеше да срещне достоен противник в която и да е железопътна компания. Той беше напуснал преди пет години.
Тя погледна надолу по моста. Стоеше на тънка стоманена греда над пропаст, която беше разцепила планината на дълбочина петстотин метра. Някъде далеч, на дъното, тя можеше да различи неясните очертания на сухо речно корито, струпаните речни камъни, дърветата, изкривени от вековете. Чудеше се дали камъните, трупите и мускулите могат да прехвърлят мост над този каньон. Чудеше се защо изведнъж се замисли, че пещерните хора са живели голи на дъното на този каньон хилядолетия наред.
Погледна нагоре към нефтените полета на Уайът. При кладенците коловозът се разклоняваше. Тя видя малките шайби на стрелките, показващи се от снега. Бяха метални, същите като онези, които бяха пръснати незабелязано из цялата страна — но тези блещукаха на слънцето и блясъкът им беше синьо-зелен. Те й напомняха многото часове тихо, спокойно, търпеливо говорене, в опит да уцели мишената без център, каквато беше господин Моуън — президентът на „Обединената компания за стрелки и семафори“ в Кънектикът.
— Но госпожице Тагарт, скъпа госпожице Тагарт! Моята компания обслужва вашата от поколения, вашият дядо е бил първият клиент на моя дядо, така че не можете да се съмнявате в готовността ни да направим всичко, което искате, но… не споменахте ли стрелки, направени от риърдънов метал?
— Да.
— Но госпожице Тагарт! Разберете какво означава да трябва да работим с този метал. Знаете ли, че не се топи при по-малко от четири хиляди градуса? Чудесно ли? Ами вероятно е чудесно за производителите на двигатели, но аз си мисля, че това означава нов модел пещ, изцяло нов процес, хора за обучаване, объркване на графици, отмяна на правила за работа, всичко да се обърка и после само Бог знае дали ще излезе както трябва или не!… Откъде знаете, госпожице Тагарт?… Как можете да знаете, при условие, че не е правено никога преди?… Ами аз не мога да кажа, че металът е добър, или пък че не е… Ами не, не мога да кажа, дали е произведен от гений, както твърдите, или просто е още една измама, както твърдят доста хора, госпожице Тагарт, доста хора… Е, не, не мога да кажа, че едното или другото имат значение, но кой съм аз, за да поемам рискове с тази работа?