Атлас изправи рамене (Първа част: Не им противоречи)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Първа част: Не им противоречи)». Краткое содержание книги:
Тя беше удвоила цената на поръчката. Риърдън беше изпратил двама металурзи да подготвят хората на Моуън, да ги обучат, да им покажат, да им обяснят всяка стъпка от процеса, и беше платила заплатите на служителите на Моуън, докато ги обучаваха.
Погледна болтовете по релсите в краката си. Те напомняха за нощта, когато беше чула, че леярната „Съмит“ в Илинойс, единствената компания, пожелала да направи болтове от риърдънов метал, беше банкрутирала, преди да достави половината й поръчка. Тя беше летяла до Чикаго същата нощ: беше извадила от леглата им трима адвокати, един съдия и един щатски конгресмен: беше подкупила двама от тях и заплашила останалите: и беше получила документ — извънредно разрешение, чиято легалност никой нямаше да може да оспори: беше успяла да отключи катинарите на вратите на „Съмит“; и там беше видяла екип от полуголи работници да работи на пещите още преди прозорците да посивеят от светлината на деня. Екипите бяха останали на работа под ръководството на инженер на Тагарт и металург на Риърдън. Възстановяването на линията „Рио Норте“ не беше забавено.
Тя слушаше звуците от свределите. Работата се забави само веднъж, когато започваха пробиването за подпорите на моста.
— Нищо не можах да направя, госпожице Тагарт — беше казал Бен Нийли обидено. — Знаете колко бързо се износват главите на свределите. Получавам ги по поръчка, но „Инкорпорейтид Туул“ са се натъкнали на малък проблем, и те не са успели да направят нищо — „Асошиейтед Стийл“ е закъсняла с доставката на стомана, така че можем единствено да чакаме. Няма полза да се ядосвате, госпожице Тагарт, правя най-доброто, на което съм способен.
— Наела съм ви да свършите работата, а не най-доброто, на което сте способен — каквото и да е то.
— Странни неща говорите. Това е непопулярно поведение, госпожице Тагарт, изключително непопулярно.
— Забравете „Инкорпорейтид Туул“. Забравете стоманата. Поръчайте да ви направят главите от риърдънов метал.
— Не и аз. Имах достатъчно неприятности с проклетото нещо в тия ваши релси. Няма да си съсипвам собственото оборудване.
— Глава на свредел от риърдънов метал ще надживее три стоманени.
— Може би.
— Казах ви да ги поръчате.
— Кой ще плати за това?
— Аз.
— Кой ще ми намери производител?
Тя се беше обадила на Риърдън. Той беше намерил изоставена фабрика за инструменти, отдавна излязла от употреба. Час по-късно я беше купил от роднините на последния й собственик. В рамките на един ден фабриката беше отворена отново. След седмица главите за свределите от риърдънов метал бяха доставени при моста в Колорадо.
Тя гледаше моста. Той олицетворяваше един зле решен проблем, но трябваше да го приеме. Мостът — четиристотин метра стомана над черната пропаст — беше построен по времето на сина на Нат Тагарт. Отдавна не беше безопасен — беше закърпен със стоманени подпорни греди, после с железни, най-сетне с дървени — не си струваше кърпенето.
Беше измислила нов мост от Риърдънов метал. Беше помолила главния си инженер да представи проект и оценка на разходите.
Проектът беше за стоманен мост, непохватно преоразмерен, за да се съобрази с по-голямата якост на новия метал — разходите правеха проекта немислим.
— Извинете, госпожице Тагарт — обидено беше казал той, — не знам какво искате да кажете с това, че не съм използвал метала. Този дизайн е адаптация на най-добрите известни мостове. Какво друго очаквате?
— Нов строителен метод.
— Какво имате пред вид под нов метод?
— Имам пред вид, че когато хората са се сдобили със стомана за строеж, те не са я използвали, за да правят стоманени копия на дървени мостове.
И беше добавила уморено:
— Направете ми оценка на това, от което ще имаме нужда, така че старият мост да трае още пет години.
— Да, госпожице Тагарт — бодро беше казал той. — Ако го подсилим със стомана…
— Ще го подсилим с риърдънов метал.
— Да, госпожице Тагарт — студено беше казал той.
Тя гледаше покритите със сняг планини. Понякога работата й в Ню Йорк изглеждаше тежка. Когато имаше бели петна, спираше в средата на кабинета си, парализирана от отчаяние заради неумолимостта на времето, което не можеше да разтегли в ден, когато спешните срещи следваха една след друга; когато обсъждаше износени дизелови локомотиви, изгнили товарни вагони, излезли от строя семафори, падащи приходи; когато мислеше за последната спешна нужда по строежа на „Рио Норте“; когато говореше, а две линии от синьо-зелен метал пресичаха съзнанието й; когато прекъсваше преговорите, разбирайки изведнъж защо някоя новина я е притеснила и хващаше слушалката, за да се обади на изпълнителя и да каже: