Атлас изправи рамене (Първа част: Не им противоречи)
- Автор: Ранд Айн
- Серия: Атлас изправи рамене #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петьо Ангелов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Атлас изправи рамене (Първа част: Не им противоречи)». Краткое содержание книги:
— Искат да им изнесем реч за риърдъновия метал — беше казал той. — Можеш да го направиш много по-добре от мен. Важно е да представим нещата както трябва. Има толкова противоречия за риърдъновия метал.
Докато седеше до него в колата му, тя съжали, че се е съгласила. Гледаше улиците на Ню Йорк и мислеше за надпреварата между метала и времето, между релсите на линията „Рио Норте“ и изминаващите дни. Почувства се сякаш нервите й са опънати докрай от неподвижността на колата, от вината, че губи цяла вечер, когато не може да си позволи да изгуби и час.
— С всички тези атаки срещу Риърдън, които чуваме навсякъде, може и да му трябват няколко приятели — каза Тагарт.
Тя го погледна невярващо.
— Искаш да кажеш, че ще застанеш зад него?
Той не отговори веднага, после попита мрачно:
— Този доклад на специалния комитет на Националния съвет на металургичната индустрия… какво мислиш за него?
— Знаеш какво мисля за него.
— Казаха, че риърдъновият метал е заплаха за обществената безопасност. Казаха, че химическият му състав е погрешен, че е крехък, че се разгражда на молекулярно ниво, и че ще се счупи изведнъж, без предупреждение… — той спря, сякаш молеше за отговор. Тя не отговори. Той попита притеснено:
— Не си променила мнението си за него, нали?
— За кое?
— За този метал.
— Не, Джим, не съм си променила мнението.
— Все пак те са експерти… хората от този комитет… Водещи експерти… Главни металурзи в най-големите компании, с купища степени от университети из цялата страна… — каза го със съжаление, сякаш я молеше да го накара да се усъмни в тези хора и тяхната преценка.
Тя го гледаше учудена — това не му беше присъщо.
Колата подскочи напред. Движеше се бавно през дупка в дъсчената бариера, покрай дупката от разбит водопровод. Тя видя новите тръби, струпани до изкопа, на тръбите имаше марка: леярна „Стоктън“, Колорадо. Погледна встрани — не искаше да й се напомня за Колорадо.
— Не мога да разбера — отчаяно каза Тагарт; — най-добрите експерти от Националния съвет на металургичната индустрия…
— Кой е президент на Националния съвет на металургичната индустрия, Джим? Орън Бойл, нали?
— Тагарт не се обърна към нея, но челюстта му увисна.
— Ако тоя дебел мърляч мисли, че може… — започна той, но спря, без да довърши.
Тя погледна нагоре към една улична лампа на ъгъла. Стъклен глобус, пълен със светлина. Висеше, защитен от бурята, осветявайки заковани прозорци и напукани тротоари, като единствен техен страж. На края на улицата, от другата страна на реката, на фона на отблясъка от една фабрика, тя видя тънкия силует на електростанция. Един камион преминаваше и я скри от поглед. Беше от камионите, които захранваха електростанцията — цистерна, чиято блестяща нова боя беше непроницаема за суграшицата — зелен, с бели букви: „Уайът Ойл, Колорадо“.
— Дагни, чу ли за дискусията на срещата на профсъюза на работниците от стоманолеенето в Детройт?
— Не, каква дискусия?
— Излезе във всички вестници. Обсъждали дали членовете им трябва или не да работят с риърдънов метал. Не стигнали до решение, но това било напълно достатъчно за изпълнителя, който щял да рискува с риърдънов метал. Анулирал поръчката, и то бързо! Ами ако… ако всички решат да не го използват?
— Да решават.
Светла точка се издигаше по права линия към върха на невидима кула. Беше асансьорът на огромен хотел. Колата мина покрай алеята пред сградата. Неколцина мъже пренасяха тежък сандък с оборудване от един камион към мазето. Видя името на сандъка: „Нилсън Мотърс, Колорадо“.
— Не ми харесва резолюцията, приета от комитета на учителите в Ню Мексико — каза Тагарт.
— Каква резолюция?
— Решили са, че не бива да се позволява на децата да се возят по новата линия „Рио Норте“ на „Тагарт Трансконтинентал“, след като бъде завършена, защото не е безопасна… Казали са го конкретно — новата линия на „Тагарт Трансконтинентал“. Излезе във всички вестници. Това е невероятна реклама за нас… Дагни, какво мислиш да направим, за да им отговорим?
— Да пуснем първия влак по новата линия „Рио Норте“.
Той млъкна за дълго. Изглеждаше странно унил. Тя не можеше да го разбере: той не злорадстваше, не използваше мненията на любимите си авторитети срещу нея, изглежда молеше да го успокои.
Една кола профуча покрай тях, за секунда зърна мощта — гладко, уверено движение и блестящ корпус. Знаеше марката на колата: „Хамънд“, Колорадо.