Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
Църковният часовник удари часа за закуска, когато той преминаваше по малката пътечка към вратата на градината. Щом дръпна връвта на звънеца, отвъд стената го посрещна силен кучешки лай.
— Снощи не чух никакво куче — каза си Кленъм.
Вратата му отвори една от розовите прислужнички и пред себе си на поляната той съзря нюфаундлъндското куче и човека.
— Мис Мини още не е слязла, господа — каза поруменялата портиерка, когато тръгнаха заедно към градината. После се обърна към господаря на кучето, измърмори: „Мистър Кленъм, сър“, и избърза навътре.
— Странно, мистър Кленъм, че едва сега се запознаваме — каза човекът, а кучето млъкна. — Позволете ми да се представя — Хенри Гауън. Красиво място е това — видът му тази сутрин е чудесен!
Той се държеше приветливо, гласът му бе приятен и все пак Кленъм си помисли, че ако не бе взел онова окончателно решение да не се влюбва в Мини, щеше да намрази Хенри Гауън.
— Сигурно за пръв път го виждате, нали? — запита Гауън, когато Артър похвали гледката.
— За пръв път. Едва от вчера следобед съм тук.
— А! Естествено, то сега не е в най-добрия си вид. Беше очарователно през пролетта, преди да заминат последния път. Съжалявам, че не сте го видели тогава.
Да не беше онова решение, което не му излизаше от ума, Кленъм би го запратил чак в кратера на вулкана Етна за тази негова учтивост.
— Аз имах удоволствието да го наблюдавам при най-различни обстоятелства през изминалите три години и мога да ви кажа, че това е — че това е истински рай!
Колко му подхождаше на този изкусен нахалник (така би си помислил Кленъм, да не беше онова окончателно решение) да нарича мястото рай. Той го нарече рай само защото преди това я видя да приближава, и когато думата рай прозвуча в нейните уши, самата тя съответно се превърна в ангел, дяволите да го вземат този хитрец!
О! А колко лъчезарна беше тя, колко щастлива! Как галеше кучето и как добре я познаваше то! Колко многозначителен беше руменецът по нейните бузи, възбудата й, сведеният й поглед, неувереното й щастие! Кога друг път я бе виждал Кленъм такава? Не че имаше някаква причина да иска, да може, да трябва или да желае да я е видял такава, нито пък беше се надявал да я види такава, и все пак — той никога не я беше виждал по-щастлива!
Кленъм стоеше малко настрани от тях. Този Гауън още докато говореше за рая, бе пристъпил към нея и бе взел ръката й. Кучето беше сложило големите си лапи върху рамото й и бе склонило глава на нежната й гръд. Тя се беше засмяла, приветствувала ги бе с добре дошли и прекалено много се бе зарадвала на кучето — прекалено, прекалено много, — повече, отколкото би трябвало, ако се предположи, че наблизо е стоял трети човек, влюбен в нея.
Тя се освободи от тях, приближи към Кленъм, подаде му ръка, пожела му добро утро и мило му предложи да я вземе подръка и да я отведе към къщата. Оня Гауън не възрази. О, не, той си знаеше, че няма опасност.
По добродушното лице на мистър Мийгълс мина облак, когато тримата (четиримата, ако се брои кучето, и все пак то беше най-нежеланото, но бе част от компанията) влязоха в стаята за закуска. За Кленъм не остана незабелязан нито изразът на мистър Мийгълс, нито смутеният поглед, с който мисис Мийгълс погледна животното.
— Е, Гауън, как сте тази сутрин? — запита го мистър Мийгълс, като едва сподави една въздишка.
— Както обикновено, сър. Лайън и аз бяхме твърдо решени да не губим нито секунда от ежеседмичното ни посещение, тръгнахме рано и дойдохме тук от Кингстън — сегашната ми главна квартира, където съм нахвърлял един-два акварела. — После той разказа как се срещнали с мистър Кленъм на ферибота и как дошли заедно тук.
— А добре ли е мисис Гауън, Хенри? — запита мисис Мийгълс. (Кленъм наостри уши.)
— Мама е доста добре, благодаря. (Кленъм спря да слухти.) Позволих си волността да увелича гостите ви за днешната вечеря и се надявам, че това няма да е неудобно за вас или за мистър Мийгълс. Просто не можах да постъпя другояче — обясни той, като се обърна към домакина. — Младежът ми писа, че искал да ме посети, и понеже е от добро семейство, казах си, че не бихте имали нищо против да го прехвърля тук.
— А кой е този младеж? — запита мистър Мийгълс с някакво странно задоволство.