Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
Когато размишленията му стигнаха дотук, той отново се сети, че въпросът беше не какво ще мислят те, а какво ще мисли тя.
Артър Кленъм беше стеснителен човек и виждаше у себе си извънредно много недостатъци; освен това той тъй преувеличаваше достойнствата на хубавата Мини и тъй омаловажаваше своите, че когато достигна до този въпрос, надеждите му го напуснаха. И докато се обличаше за вечеря, взе окончателното решение да не си разрешава да се влюби в нея.
Бяха само петима около кръглата маса и наистина беше много приятно. Имаха толкова места и случки, за които да си припомнят, и тъй спокойни и весели се чувствуваха заедно (Дениъл Дойс седеше като усмихнат наблюдател на картоиграческо каре, а понякога много уместно разказваше някое свое преживяване), че да бяха се събирали и двадесет пъти, пак нямаше да знаят повече един за друг.
— А мис Уейд — каза мистър Мийгълс, след като си бяха припомнили неколцина от своите спътници, — виждал ли е някой мис Уейд?
— Аз я видях — каза Тетикоръм.
Тя беше донесла една пелеринка, която господарката й бе поискала, и се бе навела да й я наметне, когато вдигна черните си очи и направи това неочаквано изявление.
— Тети! — извика младата й господарка. — Видяла си мис Уейд? Къде?
— Тук, госпожице — отвърна Тетикоръм.
— Но как?
Нетърпеливият поглед на Тетикоръм, уловен от Кленъм, сякаш отговори: „С очите си, как!“ Ала единствените думи, които изрече, бяха:
— Срещнах я край църквата.
— Какво ли е правела там, интересно — зачуди се мистър Мийгълс. — Сигурно не е отивала да се моли.
— Тя първо ми писа — додаде Тетикоръм.
— О, Тети! — промълви господарката й. — Дръпни си ръцете. Имам чувството, че някой друг ме докосва!
Тя каза това прибързано и неволно, макар и някак закачливо, и думите й не прозвучаха по-капризно, нито по-неприятно от думите на разглезено дете, което в следващия миг те озарява с усмивката си. Тетикоръм сви пълните си устни и скръсти ръце на гърдите.
— А искате ли да знаете за какво ми писа мис Уейд? — каза тя, гледайки мистър Мийгълс.
— Да, Тетикоръм — отвърна мистър Мийгълс, — понеже ти сама питаш и понеже всички тук са приятели, ако искаш, може да ни кажеш.
— Когато пътувахме, тя научи къде живеете — започна Тетикоръм — и когато ме видя не съвсем… не съвсем… не съвсем…
— Не съвсем в добро настроение, Тетикоръм, нали? — подсказа й мистър Мийгълс и предупредително поклати глава към тъмните очи. — Успокой се — преброй до двадесет и пет, Тетикоръм.
Тя отново стисна устни и дълго и дълбоко пое дъх.
— И така, тя ми писа, за да ми каже, че ако някога се почувствувам огорчена — тя погледна към младата си господарка — или разтревожена — тя отново погледна към нея, — да отида при нея и тя ще се отнесе с мен, както подобава. Казваше ми да си помисля за това и да й отговоря край църквата. Ето, затова отидох — да й благодаря.
— Тети — обади се младата й господарка и сложи ръката си на рамото, за да я хване Тети, — когато се разделяхме, мис Уейд направо ме изплаши и никак не ми е приятно, като си помисля, че е била тъй близо до мен, без да зная за това. О, мила Тети!
Тети остана за миг като закована.
— Хей! — извика мистър Мийгълс. — Бързо преброй пак до двайсет и пет, Тети!
Тя бе преброила приблизително до дванадесет, когато се наведе и допря устни до галещата я ръка. Ръката потупа бузата й, като неволно докосна красивите къдри на собственицата си, и Тетикоръм се оттегли.
— Ето, виждате ли! — тихичко каза мистър Мийгълс, като се извърна надясно към масичката за сервиране, за да приближи захарницата към себе си. — Ето едно момиче, което можеше да се погуби и да пропадне, ако не живееше сред практични хора. И Мама, и аз знаем, просто защото сме практични, че има моменти, когато цялата природа на това момиче се бунтува, като ни вижда колко сме привързани към нашата Мини. Тя, горкичката, не е имала нито майка, нито баща да я обичат. Не искам да си мисля как ли се чувствува това нещастно дете с неговата страстна и обидена душа в неделя, като чува в църква петата божа заповед. Все ми се иска да извикам: „Преброй до двадесет и пет, Тетикоръм!“