Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
След като показа всичките трофеи, мистър Мийгълс ги отведе в собствената си уютна стая с изглед към моравата, която беше подредена отчасти като тоалетна стая и отчасти като кантора и в която на нещо, наподобяващо етажерка, имаше месингови везни за теглене на злато и лопатка за загребване на монети.
— Ето ги тук, както виждате — каза мистър Мийгълс. — Стоял съм зад тези два предмета цели тридесет и пет години, когато си мечтаех да поскитам по света толкова, колкото днес мечтая да… си стоя у дома. Като напусках банката завинаги, поисках ги и си ги взех. Споменавам това веднага, за да не си речете, че стоя в съкровищницата си (както разправя моята Мини) и като краля от стихотворението за двадесет и четирите черни птици по цял ден си броя парите.
Погледът на Кленъм се беше спрял върху една дагеротипия на стената, която изобразяваше две малки момиченца, хванати за ръка.
— Да, Кленъм — каза мистър Мийгълс с притихнал глас. — Ето ги двете. Правена е преди седемнадесет години. Както често казвам на Мама, тогава те бяха още бебета.
— А как се казва другото? — запита Артър.
— Лили. А името на Рожбата ни е, както знаете, Мини.
— Бихте ли могли да кажете, мистър Кленъм, че едното от тях съм аз? — попита самата Рожба, застанала сега на вратата.
— Бих казал, че и двете сте все вие, защото и двете много ви приличат. Наистина, дори и сега не бих могъл да кажа кое от двете не сте вие — каза Кленъм, поглеждайки от снимката към оригинала.
— Чуваш ли, майко? — извика мистър Мийгълс на жена си, която беше последвала своята дъщеря. — С всички става така, Кленъм, никой не може да отгатне. Детето вляво от вас е Мини.
Снимката бе близо до едно огледало. Когато отново я погледна, Артър видя отразена в огледалото Тетикоръм; минавайки покрай вратата, тя спря, вслуша се в думите и отмина с гневна и презрителна гримаса, която промени лицето й от красиво в грозно.
— Но стига! — каза мистър Мийгълс. — Извървели сте дълъг път и сигурно с радост ще си свалите обувките. Що се отнася до нашия Дениъл, на него и през ум няма да му мине да се събуе, докато не му тикнем в ръцете събувалката.
— А защо не? — запита Дениъл и многозначително се усмихна на Кленъм.
— О! Защото в ума ти се въртят толкова други неща — отговори мистър Мийгълс, като го потупа по гърба, сякаш за нищо на света не трябваше да го оставя сам с неговите недостатъци. — Числа, колелета, зъбци, ръчки, бурми, цилиндри и още хиляди други.
— В моята професия — отвърна Дениъл развеселено — колкото по-голямо е едно нещо, толкова по-малко неща съдържа. Но нищо, нищо! Онова, което радва теб, радва и мен.
Когато седна пред огнището в своята стая, Кленъм се запита дали в душата на този почтен, обичлив и сърдечен мистър Мийгълс не се криеше някаква частица от онова семе, от което бе поникнало огромното дърво на Министерството на разтакането. Странното му чувство за превъзходство над Дениъл Дойс, което се коренеше не толкова в личния характер на Дойс, колкото в простия факт, че той бе изобретател и човек, различен от другите хора, подтикна Артър да помисли това. И тази мисъл би го занимавала още цял час, до времето за вечеря, ако нямаше друг един въпрос, който трябваше да бъде обсъден, въпрос, който се таеше в ума му още от времето на карантината в Марсилия и към който той сега се върна, защото вече не търпеше отлагане. Въпросът беше следният: да се остави ли да се влюби в Мини?
Беше два пъти по-възрастен от нея. (Той прехвърли крака, който беше над другия, и отново направи сметката, но с това не успя да промени общия сбор.) Беше два пъти по-възрастен от нея. Добре де! На вид беше млад, в отлично здраве и сили, с младо сърце. Един мъж на четиридесет е все още млад; и мнозинството от мъжете не са в състояние да се оженят или пък не се женят, докато не достигнат тази възраст. От друга страна, важното беше не какво мисли по въпроса той, а какво мисли тя.
Той се надяваше, че мистър Мийгълс ще е склонен да се отнесе с уважение към него, така както той самият питаеше дълбоко уважение към мистър Мийгълс и към неговата вярна съпруга. Знаеше, че да предадат това хубаво и единствено дете, което обичаха горещо, в ръцете на който и да е съпруг, щеше да бъде голямо изпитание за любовта им, за което вероятно те просто нямаха още сили да помислят. Но колкото по-хубава, по-привлекателна и по-чаровна беше тя, толкова по-скоро щеше да дойде изпитанието. А защо да не бъде заради него вместо за някой друг?