Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
Мистър Мийгълс имаше две прислужнички с розови бузи и ясни очи, които представляваха една приятна допълнителна украса за масата.
— И защо пък не? — изказа се мистър Мийгълс по този въпрос. — Както неведнъж съм казвал на Мама, щом ще трябва да са наоколо, нека поне да са приятни за окото.
Някоя си мисис Тикит, готвачка, а в отсъствието на семейството — икономка, допълваше домакинството. Мистър Мийгълс изказа съжаление, че задълженията, с които била обвързана, не позволявали на мисис Тикит да им се представи в момента, но се надяваше да я запознае с новия посетител на другия ден. Тя била, каза той, важна съставна част на фамилията и всичките им приятели я познавали. Снимката в оня ъгъл била нейната. Щом заминели за някъде, тя веднага надявала копринената рокля и гарвановочерните къдрици, представени в портрета (в кухнята косата й била червеникаво-прошарена на цвят), настанявала се в сутрешната трапезария, слагала очилата си между две определени страници от „Наръчник по домашна медицина“ от доктор Бъкан и започвала да наднича иззад пердето от сутрин до вечер, до деня на тяхното завръщане. Смяташе се, че не съществува изкушение, което да отдели мисис Тикит от поста й зад пердето, колкото и продължително да е тяхното отсъствие, нито пък, да замени с друго компанията на доктор Бъкан; а мистър Мийгълс бе дълбоко убеден, че тя не е прочела повече от две думи от съчинението на този учен доктор.
След вечеря изиграха една старомодна игра на робер, докато Мини седеше и надничаше зад рамото на баща си или си пееше нещо на пианото. Тя наистина беше глезено дете — но как би могло да бъде другояче? Кой би могъл да поживее, макар и малко, с това красиво и мило момиче и да не попадне под нейното очарование? Кой би могъл да прекара макар и една вечер в дома и да не я обикне заради самото й нежно и ласкаво присъствие? Така си мислеше Кленъм въпреки окончателното решение, което бе взел в своята стая.
И докато си мислеше това, сбърка в играта.
— Ей, за какво мислите, уважаеми господине? — запита изненаданият мистър Мийгълс, който му партнираше.
— Извинявайте. За нищо — отвърна Кленъм.
— Браво. Следващия път си помислете за нещо — пошегува се мистър Мийгълс.
Мини засмяно каза, че сигурно си е мислел за мис Уейд.
— А защо пък за мис Уейд? — попита баща й.
— Да, защо наистина? — подкрепи го Кленъм.
Мини се поизчерви и отново отиде при пианото.
Когато се разделяха за през нощта, Артър дочу как Дойс пита домакина дали би могъл да му отдели половин час преди закуска на другата сутрин, за да поговорят. Когато домакинът отговори утвърдително, Артър се позабави малко, защото също искаше да добави нещо по този въпрос.
— Мистър Мийгълс — каза той, когато останаха сами, — спомняте ли си, като ме посъветвахте да се отправя направо към Лондон?
— Помня много добре.
— И когато ми дадохте още някои добри съвети, от които се нуждаех в момента?
— Аз не знам дали са били чак толкова добри — отвърна мистър Мийгълс, — но естествено, спомням си колко приятно и доверително си поговорихме тогава.
— Аз се вслушах в съвета ви и след като се разтоварих от едно задължение, което ми беше мъчително по много причини, сега искам да отдам себе си и средствата, които притежавам, на някое друго занимание.
— Правилно. И колкото по-скоро, толкова по-добре! — подкрепи го мистър Мийгълс.
— Днес, когато идвах насам, разбрах, че вашият приятел, мистър Дойс, си търси съдружник в работата — не съдружник с неговите технически познания, а човек, който да се грижи за оползотворяването на неговия труд и за сметките, свързани с това.
— Точно така — отвърна мистър Мийгълс с ръце в джобовете и онова делово изражение на лицето, познато от времето на везните за злато и лопатката за монети.
— В нашия разговор мистър Дойс спомена между другото, че се готви да иска вашия ценен съвет във връзка с намирането на този съдружник. Ако сметнете, че възгледите и възможностите ни си съвпадат, тогава бихте ли му казали, че съм свободен? Аз, естествено, говоря, без да знам нищо за подробностите, а те може би са неподходящи и за двете страни.
— Без съмнение, без съмнение — откликна мистър Мийгълс с предпазливостта, присъща на везните и лопатката.
— Но те вероятно са въпрос на цифри и сметки…
— Точно така, точно така — отвърна мистър Мийгълс с аритметична увереност, присъща на везните и лопатката.