Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емил Минчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)». Краткое содержание книги:
През тази нощ ще се състои свързване. Веднъж в живота се появява Лунната сянка — събитие, в което добрите хора на Малаз са заплашени от демонични хрътки и други още по-ужасни неща.
Същата тази нощ, за която има пророчество, че император Келанвед ще се завърне. Затова и тук са хората, които биха предотвратили това на всяка цена. Докато разногласията в Империята очертават линията на битката, древното присъствие започва своето покушение над острова. Сред свидетелите на тези катаклизми са крадец на име Киска и Темпър — изтощен от войни ветеран. Макар и да не го знаят, всеки от тях има своята роля в конфронтацията, която ще определи не само съдбата на Малаз, но и тази на останалия свят…
Темпър го вдигна за врата и го хвърли настрани. Младежът се просна на земята и се сви на кълбо около ножа като набучено насекомо. Изстена. Темпър погледна към другия мъж.
— Да тръгваме — рече той и закрачи надолу към Пролива на Кътър. След няколко секунди чу стъпките на набития поклонник, които му подсказаха, че той бе тръгнал след него.
Много преди да стигне къщите от стария квартал, който заобикаляше Скръбния дом и Хана на Обесения, Темпър видя битката. Ледената нощна мъгла се бе сгъстила, но в нея проблясваха фосфоресцентни експлозии. Скрити отвъд виеха Хрътките. Бяха много и воят им почти заглушаваше пращенето на суровата енергия и малките експлозии.
Това напомни на Темпър за най-ужасните сражения, в които бе участвал: магьоснически дуели, в които повече войници умираха от странични експлозии от освободените Лабиринти, отколкото от остро желязо. Един поклонник изплува от мъглата пред него и се закова на място. Очевидно го бе чакал. Махна му да продължи. Темпър стисна зъби и тръгна, а поклонникът закрачи редом с него. Предишният му придружител спря, което говореше за някаква вътрешна йерархия в организацията. Може би тези, които участваха в битката, знаеха повече и по-важни тайни. Или, разсъждаваше Темпър, те бяха тези, които култът бе готов да жертва в случай, че Бездната спечелеше.
Непрогледната мъгла скриваше всичко. Постройките изчезнаха и изведнъж от двете му страни се появиха още поклонници. Зачуди се дали не го бяха вкарали в част от самия Лабиринт. Потънал в мисли, Темпър бе сварен неподготвен, когато нещо като прилеп излетя от мъглата. Той извика и се наведе, а призрачната фигура до него махна с ръка. Нещото се сгърчи и отлетя надалече. Темпър поклати невярващо глава: съществото бе изглеждало като парче летяща сянка. Наведе се към поклонника до себе си, който му се ухили из дълбините на гуглата си.
— Къде сме? — изръмжа той.
Придружителят му сви рамене.
— Никъде, честно казано — отвърна той и махна на Темпър да продължи напред. — Хайде, нямаме много време.
Докато вървяха, Темпър изведнъж осъзна, че изкачваха лек наклон, а това под краката им беше калдъръм. Тук мъглата бе по-рехава и след още няколко крачи той и придружителят му изплуваха от нея. Отпред се извисяваше Скръбният дом, заобиколен от рушащата се стена. Навсякъде наоколо стояха поклонници. Но градът бе напълно изчезнал, погълнат от мъглата. Сякаш той, убийците и Домът бяха пренесени на друг остров. Високи облаци скриваха небето и правеха светлината, която сякаш идваше отвсякъде, зловеща и дифузна като сипването на зората. Пред главната порта се бе събрала групичка поклонници и придружителят му го поведе към тях.
Темпър огледа Скръбния дом. Черните капаци на прозорците му пречеха да види какво се случваше вътре. Но дворът на къщата привлече вниманието му: мъртвите черни клони на дърветата потрепваха като сгърчени пръсти, а голата земя се издуваше и тресеше, сякаш нещо под нея мърдаше. Темпър помириса прашния въздух, сякаш излязъл от отдавна запечатана крипта. Усети и миризма на озон от постоянния заряд на Лабиринта.
Поклонник в светла роба се отдели от групата и пресрещна Темпър. Махна на придружителите му да си вървят.
— Пралт? — попита Темпър.
Той кимна и подкани Темпър да го придружи до стената от натрупани камъни.
— Значи това е тя? Сянката?
— Не, не съвсем. По-скоро е мост. Междинен стадий, създаден от специалните условия на тази нощ.
— А Хрътките?
— Те останаха от другата страна. Няма нужда да се притесняваш за тях. Имаме си други грижи.
Темпър долови иронията в тези думи и веднага осъзна, че „грижи“ бе огромно омаловажаване на проблема. Той спря и стисна дръжките на оръжията си.
— Добре. Досега ви играх по свирката. Но сега съм тук и искам да знам за какво става въпрос.
Пралт се обърна към двора на къщата, след това погледна Темпър. Дори от толкова близо, Темпър виждаше само мрак в гуглата му и това го ядосваше. Убиецът скръсти ръце, като ги пъхна в широките ръкави на робата си сякаш бе свещеник.
— Нападение върху Къщата. Съвсем просто.
Темпър се намръщи.