Опасна дарба или поредният Фауст
- Автор: Найери Даниъл и Дина
- Серия: Училище Марлоу #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Пан
- ISBN: 978-954-660-249-7
- Переводчик: Корнелия Лозанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Опасна дарба или поредният Фауст». Краткое содержание книги:
Героите на този роман са изправени пред същото предизвикателство като Фауст — има ли нещо достатъчно ценно, за да продадеш душата си за него?
Всеки си имаше роля за вечерята. Мадам Вилрой бе предвидила за всеки нещо специално. Никой не беше особено ентусиазиран, освен Бел. И въпреки това трябваше да спазят приличието. Нямаше никакви приготовления. Просто щяха да превключат към синята къща няколко минути преди Томас да дойде. С нея щяха да се появят и домашно приготвени елзаски деликатеси, с техния специфичен аромат. Томас щеше да си тръгне с незабравими впечатления. Мадам Вилрой щеше да играе ролята на красива парижанка — образ, който тя се надяваше Томас да отнесе вкъщи на баща си. Щеше да е за негово добро. Та нали, заключи мадам Вилрой, той се нуждаеше от съветник. А кой не би повярвал на някой тъй съвършен, като нея? Кой не би й се доверил?
Звънецът иззвъня и Бел скочи да отвори. Веднага обаче осъзна, че се разкрива прекалено много пред мадам Вилрой, затова се позабави. Томас стоеше на вратата с букет лилии.
— Здрасти! — поздрави я, подаде й цветята и понечи да я целуне по бузата. Но Бел усещаше присъствието на гувернантката, затова побърза да се обърне и той целуна темето й.
— Колко тържествено! — възкликна мадам Вилрой, щом се появи.
— Цветята са за всички. За благодарност, че ме поканихте — отвърна Томас, опитвайки се да се съвземе след конфузната случка.
Кристиан взе палтото му. Никой не забеляза как залитна леко, когато тръгна към дрешника, все още недостатъчно силен, за да стои прав. Бисе отиде да донесе ваза.
Томас седна на дивана. Бел се настани до него, сякаш двамата щяха да дават интервю. Вилрой стоеше в средата на стаята, облегната с нетипична за нея небрежност на масата, върху която бе седнал Валентин. Както обикновено, той беше очарователен, леко отнесен и гледаше да е близо до Вилрой. Бел му направи знак с очи да слезе от масата за хранене. Но той само кръстоса крака и остана там.
— Имате чудесна къща, мадам Вилрой — отбеляза Томас.
— Благодаря, скъпи. Извадихме голям късмет, че я намерихме за толкова кратко време.
— И така, Томи — започна дяволито Валентин, — как е майка ти?
Бел въздъхна шумно и му хвърли смразяващ поглед. Подобна забележка беше прекалена дори и за Валентин. Томас се опита да разведри обстановката, позасмя се и рече:
— Все така мъртва.
Валентин изглежда остана доволен от отговора, сякаш се опитваше да разбере колко далеч може да стигне. Наведе се напред и понечи да каже още нещо, но мадам Вилрой отпусна ръка върху рамото му и му прошепна нещо. Той очевидно реши да смени тактиката и каза:
— Съжалявам… — сетне погледна мадам Вилрой сякаш се канеше да направи нещо необмислено и бързо добави: — Смятах, че това е лъжа, която сте измислили, за да скриете факта, че е избягала или нещо подобно.
И тогава влезе Виктория. Беше облечена в анцуга, който носеше, когато се канеше да учи цяла нощ.
— Здравей, Томас — поздрави тя. — Радвам се, че успя да дойдеш.
Междувременно Бел се ядосваше все повече и повече. Тя бе изпросила от Виктория обещанието да облече нещо хубаво. Всъщност Виктория обикновено се обличаше добре. Защо тази вечер беше решила да избере облеклото на Бисе?
— Благодаря — Томас се изправи, за да отвърне на поздрава. Когато седна обратно, Виктория се надвеси над него и Бел.
— Значи си дошъл да ухажваш красивата ни сестричка?
Томас се засмя възпитано.
— Може и така да се каже.
Бел се размърда на мястото си и избута думите Престани да се държиш грубо и седни най-отпред в мозъка си, където Виктория, която никога не спираше да чете чуждите мисли, нямаше как да не ги забележи. Но тя не й обърна внимание.
— А как още може да се каже?
— Виктория! — извика Бел и скочи на крака.
— Какво толкова? Успокой се — Виктория изглежда се забавляваше.
— Успокой се, Бел — обади се мадам Вилрой. Бел беше объркана. Та нали точно Вилрой настояваше да покани Томас? Нали точно тя възнамеряваше да прилъже него и баща му в мрежите си? Бел изобщо не искаше той да идва тук, но гувернантката я бе принудила да го покани. Защо тогава позволяваше на Валентин и Виктория да се държат така? Бел седна на дивана и кръстоса крака.