47-ият самурай [bg]

Замахна наляво, но слабо — целеше да отвлече вниманието на единия нападател. Подейства. Дебелият младеж отстъпи назад само за секунда, но другарят му отдясно възприе движението му като опит за нападение и заслепен от жажда за победа и слава, замахна хоризонтално, както Боб бе направил по-рано. Боб го очакваше и нанесе своя удар ниско, като приклекна, с едното коляно, изнесено напред, а другия крак — изпънат назад, наведе се. Почувства как острието на противника мина на косъм на главата му, лизна косата му; улучи нападателя в коляното, с удар, който му се стори бавен и слаб, но явно бе достатъчно силен, защото напълно преряза единия крак и той падна на една страна. Осакатеният японец изпищя и се опита да отскочи. Някои неща обаче са неизбежни и ударът бе твърде добре изпълнен: острието продължи по пътя си, макар и с доста по-малка скорост, заби се наполовина в другия крак, заседна за частица от секундата, преди раненият да падне.

Това щеше да му коства живота. Блестящият удар срещу единия от двамата противници се оказа глупав ход, защото сега дебелакът, онзи, който бе говорил през цялото време, видя възможност за пробив и пристъпи в атака, с плавни и елегантни движения като спокойна река (Боб подсъзнателно забеляза, че този нападател е отлично обучен) нанесе диагонално низходящо кесагири, готов да посече приклекналия гайджин.

„Ще умра“ — помисли си Боб, знаейки, че не може да излезе от обсега на нападателя си, дори да успееше да измъкне меча си. Онова, което се случи в следващите няколко мига, мина пред очите му като на забавен каданс. Както той, така и противникът му бяха забравили нещо много важно: хлъзгавата кръв, с която бе залят подът. За него нямаше толкова голямо значение, защото, както бе приклекнал с единия крак присвит и изнесен напред, а другия — изпънат назад, центърът на тежестта му беше ниско. Дебелият младеж обаче беше изправен и нестабилен върху хлъзгавия под. Той загуби равновесие, мечът се заклати: Опа! Ох! Ау! Опита се да се задържи, ритъмът му се наруши, забави се и когато най-после осъществи удара, Боб вече бе вдигнал меча си в защитна позиция, дори успя да го завърти, за да го посрещне с тъпата част на острието си, намери опора и отблъсна неговото, което му позволи да премине в шимо басо, с острието назад и ръкохватка нагоре. Оставаше му само да вдигне оръжието си и с тъпата част на дръжката фрасна с всички сили дебелото момче точно под едното око. Японецът падна като великана в „Джак и бобеното стъбло“, като труп се просна на пода, пръскайки кръв навсякъде. Размаха меча и с един удар на своя Боб го изби от ръката му и го изпрати в другия край на стаята. Американецът се наведе, подуши дъха на противника си, вгледа се в облятото му с пот чело, озъбената му уста, разширените ноздри, изпълнените със страх очи и го удари с ръкохватката на абсолютно същото място, където го бе фраснал и първия път. Главата на дебелака изкънтя като камбана. Той изпъшка и се просна неподвижен.