![47-ият самурай [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/0/3/2/47-iyat-samuraj-bg-download.jpg)
47-ият самурай [bg]
- Автор: Хантер Стивен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «47-ият самурай [bg]». Краткое содержание книги:
Но близо шейсет години по-късно съдбата среща техните синове. Филип Яно отчаяно търси помощта на Боб Лий Суогър, за да открие меча на своя баща, използван в паметната битка.
Боб открива оръжието и отлита за Токио. Но вместо историята да приключи тук, Яно и семейството му са зверски убити. Боб се озовава в центъра на поредица от жестоки престъпления и недоумява как един меч предизвиква толкова кръвопролития.
Защото той все още не знае, че държи в ръцете си не обикновено оръжие, а легендарен и безценен самурайски меч, за който си струва да убиваш.
За да разплете загадката, Боб Лий Суогър се впуска в света на самураите, свирепия подземен живот на якудза и неписаните правила на японската култура. И само едно е ясно — парите и властта могат да доведат мъже от различни националности до опасни крайности.
— Когато дари колекцията си на музея, старецът ми каза, че това е най-острото и най-яко острие, което някога е изковал. Изработено е с любов, за да закриля сина му. Той обаче така и не го видял. Старецът ми го подари, за да го дам на моя син и мечът да го закриля, но така стана, че и синът ми не доживя да го носи. Той също почина млад. Давам го на вас, защото сте син на воин. Надявам се да ви пази с магията на бащината любов, вградена в него. Приемете го като подарък за баща ви от мен. Надявам се, че е бил добър човек.
— Много добър.
— Хубаво. Моля се да не се налага да го използвате, но ако все пак се стигне дотам, знайте, че този меч ще реже бързо и точно.
Минаха през крайните квартали и навлязоха в селскостопанския район около Токио, известната долина Канто. В далечината величествено се издигаха планини, сред тях и великият Фуджи, огромната му снага се очертаваше ясно в кристалния есенен въздух. Изглеждаше като от снимка в рекламна брошура, какъвто съществуваше в съзнанието на западните туристи.
— Нямаше нужда да ме караш — каза Боб. — Нали имам мотоциклет. Можех и сам да намеря мястото.
— Ами ако те ранят? Ако кървиш и не може да караш? Ако някой извика ченгетата и трябва да бягаш, а няма къде да се скриеш? Ти си просто един голям гайджин. Ще те намерят за трийсет секунди. Трябва да ти помогна, Суогър, макар че не мога да повярвам, че го правя.
— Всичко ще е наред.
— Затова ли носиш нещо под якето си? Нещо с дължината на меч?
— Отова ми го даде за всеки случай.
— Суогър, ще те убият или ще те тикнат в затвора, а с моята кариера ще бъде свършено.
— Ще се справя.
— Да, чужденецът с едноседмично обучение. Разбира се.
— Не забравяй, че победих едно малко момиченце.
Накрая намериха адреса: на безлична улица в едно безлично градче, безлична търговска постройка с няколко магазина на приземния етаж, единият — затворен, със спуснати завеси. В съседните се продаваха спагети, суши, порнофилми, алкохол, компютърни игри. На табелата над затворения магазин пишеше „Нихонто“.
— Това е. Работилницата на Тадаки Омото. Бога ми, прилича на магазин за сандвичи.
— Тацуя Омоте. Не можеш ли да запомниш едно име?
— Много сте нервна, госпожице Окада. Знам какво ви трябва. Време е за пазаруване. Защо не обиколим магазините?
— Какво?
— Това винаги успокоява хората. Хайде да отидем да напазаруваме някои неща.
Боб слезе от колата и пресече паркинга. Сюзан го последва на няколко крачки зад него. Той отиде направо в магазина за алкохол. Докато тя дойде, бе купил бутилка „Джак Даниелс“.
— Това е много хубаво уиски. Искаш ли малко?
— Суогър, аз…
Боб плати около 3600 йени. Поднесе бутилката към нея, но тя поклати глава.
— Добре, след малко тогава. Сега да си вземем една хубава порция спагети.
— Господин Суогър, стана ли ви нещо? Не разбирам.
— Не, госпожице, много съм добре. Хайде да хапнем спагети.
— Ама…
— Трябва да наблюдавам района известно време, преди да се вживея в ролята на Тоширо. Хайде.
И така самураят и спътничката му влязоха в ресторантчето и си взеха голяма порция спагети и по една диетична кока-кола. Обстановката беше доста приятна. Седнаха до прозореца.
— Какво виждаш? — попита тя.
— Голям мерцедес ес-класа, черен, много лъскав, спрян на паркинга. Типично мафиотско возило.
— Нямаме представа колко са вътре. Трябва да се обадим в полицията.
— Хубаво, и какво ще заварят вътре? Старец, който полира мечове в компанията на няколко биячи с костюми. Какво престъпление е това? Дали старецът ще каже: „Тези момчета ме принудиха насила да полирам този краден меч“? Едва ли ще го направи, вероятно от страх, и то с право. Ченгетата ще попитат: „Как е бил откраднат мечът? Подаден ли е сигнал в полицията?“ Тогава ще трябва да им кажем: „Нямаме други доказателства, освен твърденията на този побъркан бял, който казва, че е внесъл меча в страната преди няколко месеца.“ Тогава бандитите ще отговорят: „Моля ви се, ето разрешителното за меча“, което са взели от Яно сан. И така, мечът остава при мафията, нас ни изритват от града, а господин Тацуя…
— Господин Омоте, мамка му. Не можеш ли да запомниш едно нещо правилно?
— Господин Омоте продължава да лъска меча. Междувременно ченгетата установяват, че паспортът ми е фалшив и ме арестуват. Идеята не ми изглежда много добра.
— Ела.
Тя го заведе при колата.
— Качвай се.
Отвори чантичката си — доста голяма кожена чанта — и му я подаде. Той погледна вътре и видя ръкохватката на малък пистолет.