![47-ият самурай [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/0/3/2/47-iyat-samuraj-bg-download.jpg)
47-ият самурай [bg]
- Автор: Хантер Стивен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «47-ият самурай [bg]». Краткое содержание книги:
Но близо шейсет години по-късно съдбата среща техните синове. Филип Яно отчаяно търси помощта на Боб Лий Суогър, за да открие меча на своя баща, използван в паметната битка.
Боб открива оръжието и отлита за Токио. Но вместо историята да приключи тук, Яно и семейството му са зверски убити. Боб се озовава в центъра на поредица от жестоки престъпления и недоумява как един меч предизвиква толкова кръвопролития.
Защото той все още не знае, че държи в ръцете си не обикновено оръжие, а легендарен и безценен самурайски меч, за който си струва да убиваш.
За да разплете загадката, Боб Лий Суогър се впуска в света на самураите, свирепия подземен живот на якудза и неписаните правила на японската култура. И само едно е ясно — парите и властта могат да доведат мъже от различни националности до опасни крайности.
Старецът работеше упорито, не виждаше нищо друго, освен меча на десет сантиметра от лицето му. Бе твърде възвишен, за да забележи безвкусно облечените, вманиачени по модни дрехи млади мафиоти. С поведението си им показваше, че колкото и да се перчат и да тормозят хората, те са банални, безполезни. Той беше жив, за да свърши тази работа. Беше го приел преди няколко седмици, когато те се появиха с пистолети и купчина пари.
— Ще работиш това. Няма да се занимаваш с нищо друго. Няма да казваш на никого. Ще те наблюдаваме. Трябва да свършиш до първата седмица на декември.
— Не може да се свърши за толкова кратко време.
— Може — бе казал Кондо. — Сигурно знаеш кой съм и на какво съм способен. Не искам да проливам кръвта ти…
— Живот, смърт, не е ли едно и също?
— За теб, на осемдесет години, сигурно, но дали и децата, внуците, жена ти, приятелите ти мислят така? Можем да оставим много домове в това градче празни.
Неохотно старецът прие реалността. Отдаде се на меча. Какъв избор имаше?
Почти беше свършил. Оставаше да го заглади за последен път, да го огледа, да…
— Нии! — изкрещя някой.
Младежът вдигна очи. Старецът бе спрял да полира, което досега никога не беше правил. Това разтревожи Нии.
После чу: някой думкаше на вратата.
— Кой е този глупак?
— Някакъв гайджин. Чужденец с много глупав вид.
— По дяволите. Добре, ще го разкарам. А ти, старче, продължавай да работиш.
Незнайно защо старецът не продължи да работи. Вгледа се изпитателно в Нии, сякаш го виждаше за първи път или знаеше някаква тайна. После се усмихна.
За първи път от месеци заговори:
— Сега ще стане интересно.
Боб задумка на вратата. Вътре се чу шум. Пробва бравата, вратата се разклати, но не поддаде. Той отново потропа.
— Ехо! Хей, отворете, по дяволите! Искам някой да ми наточи меча!
Вътре настъпи оживление, завесата зад стъклото леко се открехна и той долови някакво движение. Иначе вътре не се виждаше нищо особено: рафтове с някакви кутии като от обувки, а в тях — камъни: плоски, грапави, с различна форма, структура и цвят.
— Хей! — изкрещя отново той. — Мамка ви, имам меч за точене! Не искате ли да спечелите малко пари? Имам пари. Мързи ли ви да работите? Хайде, негодници, отваряйте!
Продължи да думка и да крещи още няколко минути, давайки да разбере, че пияният гайджин няма никакво намерение да се откаже.
— Чувам ви! Мамка ви, чувам, че сте вътре! Отворете, по дяволите!
Отново видя нещо да се движи в полумрака и след малко зад вратата се появиха двама едри младежи с костюми. Носеха черни очила и лицата им бяха безизразни. Сигурно бяха по стотина килограма и вратовете им не личаха. Късите им ръце висяха леко настрани, понеже мускулите им бяха толкова раздути, че не им позволяваха да ги приберат до тялото.
Приближиха се и Боб чу изщракване на ключалка. Вратата се открехна на не повече от няколко сантиметра и двамата младежи закриха пролуката с телата си.
— Здрасти, имам…
— Ти се маха. Магазин затворено. Никой тук. Майстор няма. Отива си сега, моля.
— Хайде, момчета — запелтечи той като пияница, който не разбира какво му говорят. — Купих това чудо за един бон. Трябва да се лъсне. Това е мястото, нали така? Казаха ми, че тоя пич ги лъска идеално. Хайде, извикайте майстора, хайде.
Показа им меча с бяла ръкохватка и бяла ножница.
— Маха се веднага, моля. Тук никой няма. Майстор няма. Отишъл другаде. Вие няма работа тук.
— Момчета, искам само…
— Няма работа тук.
Вратата се затвори и Боб чу изщракване.
Двамата младежи се отдалечиха и се скриха в една задна стаичка.
Той изчака за секунда, после бръкна в джоба си и извади малък шперц. Изщракването му беше подсказало, че ключалката е с обикновено резе, стандартно устройство, което лесно можеше да се отвори. Пъхна шперца в ключовата дупка, напипа деликатната система от лостчета, премести ги едно по едно и накрая почувства как механизмът се освободи. Прибра шперца, извади пластмасова кредитна карта, пъхна я в процепа между вратата и касата и внимателно я придвижи нагоре, освобождавайки езичето на бравата. След две секунди ключалката изщрака и вратата се отвори.
Той влезе в тъмното помещение.
— Хей! Има ли някой? По дяволите, вратата не беше заключена, значи работите!
Чу шум зад една завеса, шепот.
Той се приближи, рязко мина през завесата и олюлявайки се, застана на входа на по-голяма стая, където го чакаше странна гледка. Дребен старец с коса като на хипи и очила като на космонавт седеше на малка платформа с меч в скута. Боб веднага позна оръжието по дължината и формата, макар че сега блестеше като рядък скъпоценен камък.