47-ият самурай [bg]

След тези думи най-накрая Боб я погледна и веднага разбра, че нещо не е наред.

— Добре, какво има? Откакто си дошла, не си продумала.

— Спомняш ли си, когато преди известно време ти казах, че не съм свикнала да заблуждавам хората.

— Да.

— Няма да те заблуждавам и сега. Ще бъда искрена и пряма, така че каквото и да става, да няма повод да кажеш: „Тя ме подведе“.

— Бога ми, Сюзан. Това начало не ми харесва.

— Реших да те отрежа, Суогър. Край. Всичко свърши. Отиваш си вкъщи.

Той не изпита гняв, не се почувства предаден. Тя не се беше опитала да го убеди, че е на негова страна, и постоянно повтаряше, че се ръководи от това, което й диктува служебният дълг, не от чувствата си. Освен това до края не одобряваше вживяването му в ролята на воин. След битката в работилницата на полировача, когато го видя с наквасени с кръв панталони и оплискано лице, единственият й коментар беше:

— Нарани ли някого?

— Убих петима души.

— Боже мой.

— Не беше като на кино. Приличаше на замеряне с торти във фабрика за колбаси. Не ми беше приятно, но ако не го бях направил, щяха да ме разфасоват. Старецът е добре и си тръгна. Мечът е у мен. Другите от бандата ще разчистят, защото не искат полицията да се меси в делата им. Няма да се вдигне шум, няма да има проблеми.

— Няма да има проблеми този път — измърмори тя.

После каза:

— Има три варианта. Надявам се разбираш, че е по-добре да стане още първия ден.

— Какво предлагаш?

— Ще ми дадеш фалшивия си паспорт. Ще дойдеш с мен в микробуса на посолството и ще те закараме в една американска военновъздушна база недалеч оттук. Уредих — или по-скоро посланикът уреди с доста мъки и връзки — да бъдеш закаран вкъщи безплатно с американски военен самолет, нелегално. Ще те стоварят в Калифорния, ще те придружат до изхода и ще те пуснат да си ходиш. Така ролята ти в тази каша приключва. Това, което стана тук през последните няколко седмици, все едно не се е случвало. Все едно изобщо не е имало човек на име… не помня какво пише в паспорта ти.

— Томас Лий.

— Томас Лий престава да съществува. Няма го, ти ще изчезнеш, край. Връщаш се в Арканзас.

— Айдахо.

— Няма значение. Междувременно посланикът ще потърси начин да даде информацията за твоите разкрития на някои висши служители в японското вътрешно министерство. Така ще получат известна идея какво трябва да се направи. Надявам се да вземат мерки и съм сигурна, че в министерството има хора, които ще са много заинтересовани тази история да се разнищи. Може да отнеме известно време и отначало сигурно ще изглежда, че нищо не се прави. Накрая обаче японците ще изяснят случая и убийците на Филип Яно ще бъдат наказани. Във всеки случай, след като мечът вече е у нас, плановете на негодника, който се мисли за шогун, ще пропаднат. Той няма да спечели изборите за председател на ЯВА, позициите му ще бъдат подкопани и той ще фалира. Това е някакъв успех. Накрая справедливостта ще възтържествува.