47-ият самурай [bg]

Двамата, стоящи най-близо, посегнаха към мечовете си, но не бяха достатъчно бързи. Яйджуцу. Изкуството да реагираш мигновено. Нанасянето на удар в мига след изваждането на меча от ножницата се наричаше нукицуке. С невероятна скорост Суогър извади меча (острието изсъска глухо, излизайки от ножницата) и го завъртя хоризонтално в удар, който Ягю нарича „кръстосан вятър“, с една ръка, с пренасяне на цялата тежест на тялото върху предния крак. Хидари йокогири, старият му приятел, дясното хоризонтално посичане. В първия момент си помисли, че е пропуснал, защото усети съвсем леко закачване на острието, и за миг си представи гибелта си. Краят обаче бе за тях. Острието премина по права линия през коремите им, прерязвайки костюми, ризи, фланелки, кожа, тлъстини, черва, далак, черен дроб — всичко по пътя си; описа широка дъга, сякаш преминаваше през въздуха. След част от секундата резултатът стана ясен. Рукна кръв, силен поток, но не под налягане, както по филмите, не като струя от маркуч, просто се изсипа заедно с остатъците от две закуски. Обилна червена течност, с литри, се изля на земята с плисък почти като от морски вълни. Единият падна като чувал с картофи; другият остана прав за момент, смаян, отстъпи крачка назад, притисна корема си с ръце, опитвайки се да задържи вътрешностите си, после просто седна на земята и издъхна.

Без секунда колебание Боб използва енергията на меча, за да го вдигне високо в изчакваща позиция, известна като ками хасо, и така посрещна следващия нападател, който се хвърли срещу него с оръжие, вдигнато в позиция джодан. При такива обстоятелства повечето хора биха се уплашили — да се изправиш срещу огромен, разгневен, ококорен мъжага, тичащ срещу теб с високо вдигнат меч, набиращ скорост за размазващ удар, като обезумял психопат от филм на ужасите. Изрева оглушително. Но с очи, виждащи далечното, сякаш е близко, а близкото — сякаш е далечна планина, Боб неподвижно изчака, докато противникът му непохватно стовари оръжието си към него, и с бързо, ловко движение се отдръпна, прокарвайки острието си през корема му. Нападателят се завъртя — по лицето му се четеше вече не гняв, а ужас от онова, което се беше случило с него — коленичи, изпусна меча, после тромаво се просна по очи.

Боб не видя нищо от това. Вече гледаше другите трима мафиоти, които се бяха разделили: двама на една страна, третият — на друга, заобиколиха платформата със стареца, който безразлично наблюдаваше клането. Боб инстинктивно осъзна, че да се биеш с един е по-лесно, отколкото с двама. Завъртя се наляво към самотния нападател от лявата страна на платформата с неподвижния полировач. Този противник бе по-слаб, но по-възрастен, не изглеждаше склонен да се паникьоса или да направи някоя глупост. Със съсредоточено изражение, с насочен напред меч, той се приближаваше бавно, само наблюдаваше, чакаше Боб да допусне грешка, но той, разбира се, не бързаше, затова нападателят се опита да го предизвика. Замахна с меча настрани, в класическо кесагири, десен диагонален удар, но с невероятна скорост. Боб разчете мислите му — „По очите можеш да отгатнеш намеренията на противника: проблясъкът в тях е не по-малко ясен от движенията на тялото му“ — и се изправи, за да парира удара, отби меча надолу и се завъртя в другата посока. Класическо уке нагаши, плаващ блок; пое енергията на противника, пренасочи я и я освободи, изпъна китката си и изправи максимално напред меча, стискайки го с една ръка. В гърлото. В края на дъгата острието на меча разви невероятна скорост, придаваща му убийствена енергия, цялата сила на Суогър бе съсредоточена във върха на оръжието.