![47-ият самурай [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/0/3/2/47-iyat-samuraj-bg-download.jpg)
47-ият самурай [bg]
- Автор: Хантер Стивен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «47-ият самурай [bg]». Краткое содержание книги:
Но близо шейсет години по-късно съдбата среща техните синове. Филип Яно отчаяно търси помощта на Боб Лий Суогър, за да открие меча на своя баща, използван в паметната битка.
Боб открива оръжието и отлита за Токио. Но вместо историята да приключи тук, Яно и семейството му са зверски убити. Боб се озовава в центъра на поредица от жестоки престъпления и недоумява как един меч предизвиква толкова кръвопролития.
Защото той все още не знае, че държи в ръцете си не обикновено оръжие, а легендарен и безценен самурайски меч, за който си струва да убиваш.
За да разплете загадката, Боб Лий Суогър се впуска в света на самураите, свирепия подземен живот на якудза и неписаните правила на японската култура. И само едно е ясно — парите и властта могат да доведат мъже от различни националности до опасни крайности.
— Опиши ми го пак, моля.
— Американец. Височък, но не огромен. Спокоен. Не склонен към емоции. Очите му бяха безизразни. Знаеше къде да гледа, как да се движи. Убивал е и преди. Кръв, грозни рани… нищо не го впечатляваше.
— Разкажи ми пак как се биеше. Този път с подробности, Нии. Разкажи ми всичко.
— Беше хитър. Ние бяхме глупави.
— Ти си постъпил глупаво, Нии.
— Аз постъпих глупаво. Миришеше на алкохол. Думкаше, крещеше, беше необуздаем. Косата му беше разрошена. Приличаше на всеки гайджин, който можеш да срещнеш в Кабукичо, наумил си нещо, но незнаещ нищо. Мислех да го разкарам тихо, без да привличаме вниманието на полицията. Знаех, че ще е трудно. Пропуснах да забележа нещо.
— Какво?
— Той отключи с шперц. Чух, че бравата изщрака, когато затворихме, но след няколко минути той влезе. Явно има опит. Тогава не можах да си спомня дали съм заключил. Сега съм сигурен, че заключих.
— Надхитрил ви е.
— Подмами ни с преструвките си. Беше гениална идея. Ако беше разбил вратата, щяха да го посрещнат шестима мъже с извадени мечове и смели сърца. Вместо това той успя да ни изненада с абсурдния си театър. Мислехме го за пиян, после изведнъж изтрезня и започна да сее смърт. Уби първите двама с един удар, безупречно изпълнен. Най-добрият му удар според мен бе, когато посече Камиидзуми. Както и да е, за една секунда двамата бяха мъртви, в следващата — Джони Хандзо. Джони загуби самообладание и се нахвърли върху гайджина, а той го изчака да се приближи и го прободе миг, преди Хандзо да нанесе удара си. За по-малко от три секунди трима души бяха извън играта.
Кондо слушаше мълчаливо, абсолютно съсредоточен, сякаш сцената се разиграваше във въображението му. Виждаше всичко в мрака пред себе си.
— Така останахте трима.
— Да. Обаче не можехме да заобиколим платформата със стареца, затова с Кашима тръгнахме от едната страна, а Камиидзуми — от другата.
— Камиидзуми беше най-способният от шестимата. Най-възрастен и най-опитен. Беше се сражавал и преди.
— Държеше се блестящо. Бях сигурен, че ще убие американеца или ще го рани толкова тежко, че победата ще бъде наша. Гайджинът обаче предвиди удара, парира меча му, използва инерцията му, за да отклони острието и после направи нещо, което не бях виждал дотогава — нанесе удар с една ръка, удивително бързо. Очаквал е накъде ще замахне Камиидзуми, направи блок, използва пролуката. Може да е било чист късмет, но улучи Камиидзуми в гърлото. Невероятно. Толкова кръв. Беше…
— Изчака ли да види как ще падне?
— Не, оябун. Веднага се обърна към нас, точно когато заобикаляхме стареца. Приклекна пред Кашима и преряза краката му. Тогава видях възможност. Мечът му за миг се закачи във втория крак на Кашима, защото гайджинът не беше очаквал да го посече толкова лесно, и не успя да го издърпа навреме. Беше блокиран. Но после Кашима падна и острието се освободи.
— Можел си да го убиеш.
— Да. Беше приклекнал, с меч, опрян в земята. Аз бях над него, замахнах към врата му. Ако се стараеш да си бърз, не постигаш бързина.
— Не трябва да се стараеш. Никога не трябва да се стараеш.
— Аз исках да съм бърз. Престарах се, оябун. Хлъзнах се, загубих равновесие и когато се съвзех, той беше готов. Пое удара, отклони меча ми и ме удари с ръкохватката в лицето.
— Не е било много приятно.
— Не беше. Това последното беше импровизация от негова страна. Много лошо изпълнение. Мисля, че започна да се уморява.
— На колко години е?
— Възрастен. Не е старец. Но възрастен. Около петдесетте, може и по-стар. Много мургав, загорял от слънцето. Пооплешивял. Лицето му беше безизразно, освен в последната секунда, преди да ме удари. Мисля, че това му достави удоволствие.
— Какъв мъж! Прекрасно. Казвам ти, никога не съм се бил с шестима наведнъж. Какви са силните му страни.
— Силен дух. Решителност. Не беше неспокоен, възбуден, разсеян, ядосан или друго. Не мислеше за нищо, като истински професионалист.
— Това ми харесва.
— Беше бърз. Много бърз. Особено ръцете. Трябва да кажа обаче, че се биеше много по-лесно срещу един противник, отколкото срещу двама едновременно. Лесно победи във всеки двубой, а първите двама уби с нукицуке. Поколеба се само когато го нападнахме двама, допусна грешка и тогава за малко да го убия.