Изкуството на лова

Смъкна едната ръкавица, за да огледа ръката си, и установи, че кожата е посивяла, с мъртвешки вид, и че въобще не може да помръдне пръстите. Известно време полага напразни усилия, опитвайки се да размърда поне кутрето, но накрая се отказа. Изпитанието само го изтощи още повече.

Пак нахлузи ръкавицата.

Огромните криле на дракона се простираха от двете му страни, обагрени в морскосиньо на светлината на утринното слънце. Океанът отдолу бе тъмночервен, но в плитчините около Перегрело Сентевадро придоби прозрачния цвят на младо вино.

В небето имаше и други дракони, ала те се държаха на разстояние. Летяха предимно на юг, от време на време събираха криле и се стрелкаха надолу и издължените им тела се забиваха в отровната вода, вдигайки стълбове саламура. Едва ли търсеха храна толкова близо до Драконовия остров, тъй като навярно отдавна бяха изловили всичко в околностите. По-вероятно ги привличаха потопени на дъното ичусаи, изпускащи отровата, която бе съсипала световния океан.

Игрид почти не бе проговорила, откакто полетяха, но сега, докато приближаваха големия черен масив, се обади:

— Конквилас е заминал.

— Откъде знаеш? — попита Грейнджър.

— Има някои признаци — отвърна тя. — Знаци, които може да разчете само дракон.

— Добре де, къде е?

Игрид не отговори. Докато се снишаваше, слънчевите лъчи се плъзнаха по люспестото ѝ тяло, окъпаха Грейнджър и за миг той почувства приятна топлина. Сетне тя навлезе в сянката на голяма пещера и вдигна малка буря от прахоляк и камъчета, докато кацаше.

Точно отпред Грейнджър забеляза рядка и древна унмерска яхта, подпряна между две колони от черен камък. Наоколо бяха разхвърляни кости на Удавници. Подобен съд бе достатъчно стар, за да е плавал в незамърсени води. Яхтата бе с изящна изработка. Върху сивия корпус все още се виждаше оригиналната украса. Един от илюминаторите на надстройката бе отворен и от него долиташе музика. Някой вътре свиреше на лютня.

Конквилас?

Чу се силно пуфтене и Грейнджър завъртя глава. Вдясно от тях се бе появил дракон. Беше млад мъжки, наполовина колкото Игрид, и вероятно бе лежал свит в една вдлъбнатина, черна като кожата му. Сега разгъваше гъвкавото си тяло. Ноктите му дращеха по планините от кости и по каменистата земя. Той повдигна глава и от устата му се разнесе ниско ръмжене, последвано от странен тракащ звук.

Игрид отвърна със същия звук.

Грейнджър реши, че разговарят.

Накрая Игрид се обърна към Грейнджър и каза:

— Конквилас не е тук. Никой няма да може да се свърже с него, докато не започне турнирът на Марквета в Лосото идния месец.

— Идният месец не ми върши работа — изръмжа Грейнджър. Знаеше, че няма да издържи толкова дълго на натиска на меча. Оставаха му броени дни, в най-добрия случай месец, преди оръжието да го овладее напълно. Повече не можеше да го използва. Сега копията му се подчиняваха не на него, а на меча. Погледна към отворения илюминатор и каза:

— Исках само да разговарям с него.