Изкуството на лова
- Автор: Кэмпбелл Алан
- Серия: Хрониките на Гробарите #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на лова». Краткое содержание книги:
— Не съм сключвал сделка — отвърна Кобул. — До този момент дори не знаех, че Удавниците са действали в мой интерес. Предполагам, че по-скоро са искали да ме прогонят от царството си.
— Защо?
Магьосникът като че ли се засрами.
— Сигурно писъците ми са ги смущавали.
Макар шансовете да не бяха на тяхна страна, капитан Хоулиш успя да извади „Ирилиански вестоносец“ в плитчините под руините на големия каменен палат. При акостирането корпусът се повреди непоправимо и сега всяка вълна избутваше фрегатата все по-навън върху нащърбените скали и заплашваше да я разбие на парчета. Хоулиш нареди да спуснат спасителните лодки и Кир организира спешна евакуация, така че скоро успяха да прехвърлят голямо количество припаси на една скална площадка над развълнуваното море.
Беше тъмна нощ и храмовете и палатите наоколо приличаха на черни канари, очертаващи се за кратко при всяка светкавица. Понякога блесналите им фасади оставяха отпечатък върху ретината. Морето бушуваше, вятърът свиреше в пустеещите прозорци и превръщаше сградите в някакви чудовищни гърла.
Янти взе перлен фенер, избърса очилата си от саламурената пяна и се покатери на скалите близо до мястото, където бяха устроили бивак. Скоро откри проход в една стена на полуразрушен палат и се вмъкна вътре. Сградата помещаваше четири гнезда — тъмни вдлъбнатини в каменния под и подпрени на стената китови кости. Из въздуха се носеше тежка животинска миризма, примесена с мириса на засъхнала кръв. Но ентропичните призраци на херцог Кир не бяха оставили нито един оцелял. Янти крачеше между обгорените останки на стари и млади дракони — сини и зелени. Нямаше представа колко от тях са загинали тук, но изглеждаха доста повече, отколкото можеше да се предположи по размера на сградата. Вероятно и други възрастни се бяха притекли на помощ на младите.
Тя се покатери на ръба на близкото гнездо и надзърна вътре. И трите яйца бяха разтрошени и вътре се виждаха мъртвите розови ембриони.
Същата участ бе застигнала и другите гнезда.
Усети, че някой я гледа, и когато се обърна, видя, че Паулус стои в мрака на няколко крачки от нея.
— Унищожили са и яйцата — каза тя.
Той кимна и попита:
— Мъчно ли ти е за тях? За младите?
— А на теб не ти ли е мъчно?
— Разбира се, че ми е мъчно.
Светкавица проряза небето и озари труповете вътре. Миг по-късно стените върнаха ехото на трясъка.
— Все още ли няма следа от баща ти? — попита той.
Въпросът я завари неподготвена и тя се поколеба.
— Много хора има на този свят.
Той повдигна рамене.
— Бих те разбрал, ако не искаш да го намериш.
— Не, не е това. Просто…
Той чакаше.
— Има твърде много хора — продължи тя. — Повече, отколкото бих могла да навестя. И понякога е трудно да свържеш виденията с реалния свят. Особено ако наблизо няма нищо, по което да се ориентираш. Същото е с „Илена Грей“, по-трудно дори…
— Да, океанът е безбрежен — изпревари я той. — А може дори да не плава в него.
— Мислиш, че корабът може да е потънал?
Той повдигна рамене.
— По-вероятно просто още не сме го открили.
— Ами ако не го намерим? Ако не успеем да се свържем с тях?
— Имаме друг кораб, Янти.
— Какъв кораб? — Тя го погледна учудено.
— Нашият годежен подарък. Кир се готви да махне тапата на втория.
— На втория? — повтори тя. — Говориш за корабчето в шишенцето? — Колкото и нелепо да ѝ се струваше, се замисли над думите му. Спомни си за призраците, излезли от първото шишенце. Дали пък корабчето във второто не би могло да им е от полза?
Паулус я доближи, като стъпваше внимателно между останките.
— Тези шишенца не са като обикновените ичусаи — обясни той. — Те действат като портали между едно и друго място. Всяко от тези шишенца е свързано с различни вселени, създадени от Фиорел. Те са много по-малки и по-нестабилни от нашия космос. Отварянето им освобождава онова, което се съдържа там.
— Фиорел ли е направил онези призраци?
— И кораба, и каквото се намира в другите шишенца.
— Но откъде е знаел, че тези неща ще ни потрябват?
Паулус сви рамене.
— Боговете са древни и мъдри. Фиорел е знаел, че ще минем покрай Дома на път за Анейския полуостров. Може би е предугадил моята реакция и последвалата битка.
Янти обмисли думите му. Не разбираше как някой би могъл да предскаже гневното избухване на Паулус, довело до настоящата дилема. Никой — освен самия Паулус.
— Когато сражението се разрази — попита той, — ти влиза ли в мен?
Тя не отговори веднага. Всичко се бе случило тъй бързо. Истински хаос, в който тя бе скачала от един ум в друг. Дали в някой момент не бе посещавала и своя любим?