Изкуството на лова

— Но защо сияе?

— Защото е изкован от светлина — отвърна Паулус.

Янти отново погледна към кораба. Все така бе обгърнат от призрачно сияние, което осветяваше и морето наоколо. И наистина, сякаш самата материя, от която бе направен, се местеше между материалното и ефирното, избледняваше и отново се появяваше пред очите им. Тя виждаше как вълните се разбиват в полупрозрачния корпус, но от време на време мярваше и морето от другата страна на кораба. За нея корабът си оставаше призрачен съд.

Освен в едно.

Между дъските на борда се забелязваше кубичен предмет — сандък, или може би каюта, която си беше съвсем материална. И докато корабът се колебаеше между материалното и нематериалното, този елемент оставаше непоклатим като бетонен блок. В нито един момент тя не успя да види през него.

Капитан Хоулиш и хората му също бяха забелязали призрачния кораб и се скупчиха около тях.

— Виждал съм — каза Хоулиш — валсиндърски магьосници да карат въздуха да свири, но никога да изфабрикуват нещо подобно.

— Е, сега точно не са ни нужни свиркания — подсмихна се Кир.

— Не мога да не ви се възхитя, господарю — каза Хоулиш. — Като гледам, барката е пуснала котва. Ако е поне малко материална, за което не може да се твърди в момента, ще отплаваме още призори.

Кир отиде до един от сандъците, които бяха взели от „Ирилиански вестоносец“, извади един метален пръстен от ония, които бе нарекъл усилватели, и продължи да рови. Извади перлен фенер и нещо, което наподобяваше малка каменна сфера на верига. Нахлузи пръстена на едната си ръка, след това закачи веригата за кука на капака на фенера. Веднага щом пусна камъка, той полетя нагоре, дърпайки фенера, сякаш възнамеряваше да го издигне в небесата. Кир отвори едно от металните капачета на фенера.

Моряците нададоха възклицания, извръщаха глави или засенчваха очи от ослепителната светлина. Широкият лъч прониза мрака надалече. Междувременно Кир отвори още две капачета, пусна фенера и той полетя нагоре. Сияеше като малко слънце.

Янти оглеждаше с почуда внезапно променилата се обстановка. Небето над тях оставаше тъмно и изпълнено с буреносни облаци, но морето блестеше като най-ярък кехлибар, а палатите на Кахрен Дома бяха окъпани в причудлива дневна светлина.

През следващите няколко часа перленият фенер висеше във въздуха на стотина стъпки над тях, което, както се оказа, бе повече от достатъчно, за да прекарат припасите и моряците на борда на „Свети Августин“. Хората на Хоулиш оглеждаха барката с подозрителни погледи и очевидно бяха изплашени от огньовете, трепкащи по борда.

Янти остана на палубата в компанията на принца и херцога, докато моряците подготвяха кораба за отплаване. Прозрачните дъски под краката им изпускаха зловещо сияние, но изглежда се справяха отлично със задачата да поддържат тежестта им. Хоулиш бе пратил неколцина моряци да огледат какво има в трюма. После се обърна към принца и рече:

— Можем да прекараме още припаси от „Вестоносец“, ако желаете, но това е опасна работа при подобно вълнение, а разполагаме с достатъчно храна и вода, за да стигнем до Лосото.