Изкуството на лова
- Автор: Кэмпбелл Алан
- Серия: Хрониките на Гробарите #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на лова». Краткое содержание книги:
Щом го зърна, очите ѝ се разшириха, тя скочи от столчето и притисна инструмента към гърдите си. Чу се звън и няколко от струните се скъсаха — беше като поредица изстрели. Момичето извика изплашено и пусна инструмента.
Лютнята изтрополи на пода, съсипана от унмерската декреация. Пръстите на момичето вероятно бяха преминали през струните с лекотата, с която минаваха през въздуха.
Въпреки това след миг на лицето ѝ се изписа спокойствие и тя го изгледа надменно.
— Как смееш да нахълтваш тук? — каза на унмерски. — Излез веднага!
Грейнджър я гледаше смутен. Бе очаквал да завари тук Конквилас. Момичето бе изненада за него. Но същевременно си даваше сметка колко страшно трябва да ѝ се е сторило обгореното му от саламура лице. Той вдигна успокоително ръце.
— Няма защо да се боиш от мен, дете. Търсех Конквилас.
Тя изсумтя презрително.
— Не ме е страх от теб. Ако си имал някаква надежда баща ми да те приеме, изгуби я в мига, в който нахълта тук неканен.
„Баща ѝ? Това е дъщерята на Конквилас?“
— Той тук ли е? — попита Грейнджър.
— Не, не е!
— Къде мога да го намеря?
— Няма да го намериш — тросна се тя. — Но неговата стрела със сигурност ще те открие. — Изрита остатъците на строшената лютня и пристъпи напред, смръщила ядосано вежди. — А сега изчезвай, преди да те одера като риба.
Грейнджър отново вдигна ръце.
— Спокойно. Нищо лошо няма да ти направя.
— Да ми направиш нещо лошо? — Тя се разсмя. — Защо мислиш, че би могъл да го направиш? — Разпери ръце и тръгна към него. От върховете на пръстите ѝ струяха искри, докато унищожаваше въздуха около тях, създавайки на негово място вакуум. Само едно докосване на тези пръсти щеше да го прати в небитието. Той усети из стаята слаб повей.
И в този момент внезапно движение отстрани привлече вниманието му. Той извърна глава и видя, че Игрид наднича през люка. Драконът беше бесен.
— Добре — каза Грейнджър на момичето. — Тръгвам си.
Дъщерята на Конквилас спря и отпусна ръце. Шумът от върховете на пръстите ѝ замря и вятърът утихна.
Отвън долетя гласът на Игрид:
— Първото ви мъдро решение, откакто дойдохте тук, полковник Грейнджър.
— Грейнджър? — Детето отново се напрегна. — Ти си Грейнджър?
Той сви рамене.
— И какво от това?
Тя изкрещя и се хвърли към него, изпълнена с ярост и гняв и протегнала напред ръце.
„О, по дяволите!“ Грейнджър отстъпи назад и дръпна между тях една дървена резбована скамейка. Тя замахна към скамейката и ръката ѝ просто мина през нея. Останките рухнаха на пода.
— Забравил си, а? — попита задъхано момичето. — Иманярският пазар в Лосото — преди доста години.
Грейнджър ровичкаше отчаяно из спомените си. Припомни си инцидента, който го бе отвел — ранен — пред император Хю. Инцидент, включващ Конквилас, дракон, една ичусаи и унмерско дете…
Това унмерско дете?
О, по дяволите!
— Ти нареди на хората ти да ме застрелят! — кресна тя.
Той продължаваше да отстъпва. Тогава беше решил, че е бездомно дете, на което са позволили да избяга от Лосотанското гето като част от някаква политическа игра. Но сега вече знаеше истината. През цялото време Конквилас е бил в гетото с дъщеря си — с това момиче. Ето защо се бе появил в нужния момент.
— Но ние не ти направихме нищо — възрази той. — Искахме само да те изплашим, за да се прибереш там, откъдето си дошла.
— В гетата?
— Ами…
Тя отново се хвърли към него и от върха на пръстите ѝ бликна енергия. Грейнджър успя да я бутне настрана, като внимаваше да не се удари, но не и преди тя да направи от наметалото му безполезна дрипа.
Детето изпищя и пак се метна към него.
И този път Грейнджър отклони атаката ѝ. Останките от наметалото му се свлякоха на пода. Колкото и да бе странно, по бронята му нямаше и драскотина.
— Моля те, само се успокой — каза той. — Тръгвам си.
— Не — няма да си тръгнеш! — извика тя и пак се втурна към него.
Грейнджър отстъпи назад, но се спъна в строшената пейка и едва не падна. Момичето скочи върху него, разперило ръце, и го блъсна назад. За миг блесна ослепителна светлина.
Последва гневен вик.
Грейнджър осъзна, че пръстите ѝ драскат по бронята, над мястото, където беше черният му дроб. Ала повърхността на бронята оставаше непокътната, без и най-малката следа от повреда. Бели искри хвърчаха от метала там, където се впиваха ноктите ѝ, но той продължаваше да се съпротивлява на магьосническите ѝ умения.