Изкуството на лова

Когато го приближиха, той се обърна и на Янти ѝ се стори, че поглежда въпросително младия принц. Може би си въобразяваше. Сърцето ѝ обаче се разтуптя изплашено. Не можеше да си обясни как някой, втренчил очи в нейното зачервено и задъхано лице, не би могъл инстинктивно да усети какво се е случило. Защото тя бе претърпяла промяна — толкова дълбока, че ефектът ѝ би трябвало да окаже влияние.

— Някакви успехи, чичо? — попита Паулус със странно безразличен глас, който караше думите му да звучат по-скоро като заключение, отколкото като въпрос.

— Очаквах завръщането ти. Ако си готов, мога да отворя разлома още сега.

— Направи го. Взе да ми писва тая проклета скала.

Херцогът кимна, извади от джоба си второто шишенце и го вдигна пред двамата. Беше малко по-голямо от палеца му. Вътре Янти виждаше миниатюрното корабче да плава сред също тъй миниатюрното саламурено море.

Херцогът отнесе шишенцето до ръба на скалата и помоли Паулус да вдигне високо перления фенер. На светлината му измъкна тапата и се загледа в съдържанието.

— Точно каквото си мислех.

— Отразена светлина? — попита Паулус.

— Именно. За щастие няма нужда да се доближаваме прекалено. — След тези думи остави шишенцето на земята и даде знак на Паулус и Янти да се отдалечат.

Те се изкатериха по камънаците към бивака.

— В шишенцето всъщност никога не е имало кораб — обясняваше Кир. — Само светлината, която той отразява. — Плъзна поглед по тъмните води и вдигна ръка. — Ето там! Ето го! И този път Фиорел е успял да предугади в какво положение се намираме и да ни се притече на помощ.

Отначало Янти не виждаше нищо. Но после блесна нова светкавица и на светлината ѝ тя за миг мярна нещо. Някаква маса от бели линии, увиснала над морето. Замрежени хаотични щрихи — без определена форма. Миг по-късно видението бе погълнато от тъмнината.

Но не…

Там все още бе останало нещо. С всяка секунда линиите, които бе забелязала, ставаха все по-плътни. Нещо постепенно придобиваше очертания и форма. Форма, която вече ѝ се струваше позната. Блед, призрачен платноходен кораб, обгърнат във вечен огън. Ако се съдеше по четирите мачти и квадратните платна, това бе барка, макар и с необичайна, доста архаична конструкция. Бе много по-голяма от хаурстафската фрегата, която бяха принудени да напуснат — по-тежка, но и същевременно по-нематериална. Палубите и мачтите не бяха изработени от дърво и желязо, а от призраците на тези материали. Стърчащите мачти бяха прозрачни, сякаш образувани от мъгла. Имаше моменти, в които ѝ се струваше, че вижда съвсем ясно през кораба. На палубата имаше странни подобни на оръдия устройства, оформени от бледа енергия и заобиколени с огърлица от проблясващи дискове.

Целият кораб изглеждаше обхванат от пламъци!