Изкуството на лова
- Автор: Кэмпбелл Алан
- Серия: Хрониките на Гробарите #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на лова». Краткое содержание книги:
Паулус се въздържа от всякакви формалности. Подаваше им ръка, прегръщаше тези окаяни хорица и ги притискаше в обятията си. И докато се стараеше да ги окуражава, да им вдъхва вяра, че ще дойдат по-добри времена, Янти виждаше, че самият той едва сдържа сълзите си.
Скоро ѝ направи впечатление, че никой от новодошлите не се учудва от странния вид на „Свети Автустин“, защото очевидно очите им бяха свикнали с магията. Все пак някои от по-младите унмери не пропуснаха да се разходят по палубата. Разглеждаха с интерес прозрачните въжета и платна и пламъците, гонещи се в безкрайна игра по перилата и фалшборда.
Междувременно моряците на Хоулиш, които не бяха особено щастливи от присъствието доскоро само на двама унмери на борда, сега изглеждаха на ръба на отчаянието. Но добрият херцог Кир обеща да държи новодошлите на ниски дажби от ром и да ги товари с повечко задачи, за да нямат сили да създават неприятности, както той самият се изрази.
Последният, който напусна „Илена Грей“, беше прегърбеният Расим Атентро, прочут в младостта си морски офицер, който бе поел командването на кораба в Лосото. Атентро бе успял да подбере сред хората неколцина с опит в мореплаването и предложи да продължи да управлява „Илена“ и да следва „Свети Августин“, но Паулус дори отказа да чуе за това и нареди на Хоулиш да отдели от своите моряци за „Илена“. Освен това заповяда да разпределят провизиите между двата кораба. Смяташе с тази малка флотилия да се върне в Лосото, та всички да са свидетели как Хю ще коленичи пред него и ще поиска прошка за престъпленията си.
И така, след като Хоулиш раздели хората си между двата кораба, обърнаха на югозапад и поеха към Лосото.
По-късно същата вечер Янти откри Паулус на носа на „Свети Августин“, загледан към хоризонта, сякаш се опитваше да види града, до който имаше още стотици левги. Не я заговори, когато се приближи, и тя разбра, че е в мрачно настроение.
— Навремето в Лосото имаше половин милион унмери — каза той, все тъй втренчил поглед в хоризонта. — Преди революцията. Когато пристигнаха, хаурстафите натикаха тези хора в шейсет градски квартала.
— Сигурно е било ужасно.
— Моето семейство извади по-голям късмет от мнозина — продължи той. — Войниците на Ария заловиха майка ми и баща ми, докато бягаха през Анейските хълмове, но заради положението им ги откараха в Ел. Така и не видяха с очите си гетата. — Той поклати глава и вдигна очи към небето. Говореше с яростен шепот, като че ли изтикваше със сила думите между зъбите си. — Половин милион души… унищожени с глад и болести… сведени до тези хиляда…
— Как смяташ да превземеш града?
— Ще отворя третия ни годежен подарък.
— Червеят?
— Подозирам, че това не е обикновен червей. Когато за пръв път видях драконовите призраци на Фиорел, си спомних, че съм чел за тях в една легенда. Те са от Отиансел Местра — първия от четирите Големи разлома, за които се знае, че е създал Фиорел. И щом ни предостави достъп до личните си владения, имам известни подозрения за същината на този червей.
— Какво е той според теб?
— Уриун — отвърна Паулус. — Вероятно най-голямото същество — поне най-голямото, за което знаем. Това е един червей, обитаващ разлом с размерите на този свят. Отиансел Вадра — царството на блатата.
— А какво смяташ за газа?
— Ако третото шишенце съдържа уриун — отвърна Паулус, — тогава газът трябва да е средството той да бъде пратен обратно в собственото си царство. Инак ще унищожи този свят.
Янти потрепери.
— Защо му е било на Фиорел да прави тези неща?
— Защо всеки прави нещо? — отвърна той. — Едни неща са оръжия, други — полезни по разни начини. Освен Местра и Вадра има и Отиансел Кама — земя, съсипана от ужасяваща война. Хиляди левги руини и обгорени хълмове. Потискащо място, обитавано от призраците на умрелите. Последен от тази голяма четворка е Отиансел Хурула, Градът на болката, в който Фиорел праща на заточение своите врагове. И това са само Големите разломи, да не говорим за безбройните малки. Този кораб идва от един такъв разлом. В меча на баща ти има друг.
— В меча на баща ми?!
— Да. Мястото, където обитават мечовите копия.
Янти се зачуди къде ли е баща ѝ. На няколко пъти се бе опитала да го открие, но светът наистина бе голям. Можеше да е навсякъде. Отчаяно се надяваше, че ще успее да се освободи от това злонамерено оръжие.