Бедствие на високи токчета
- Автор: Додд Кристина
- Серия: Зестрогонец #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Боянов
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бедствие на високи токчета». Краткое содержание книги:
— Щом става дума за Роберто Бартолини, и ти щеше да помогнеш в операцията. — Бренди се изправи. — От моя страна това не беше саможертва.
— Друг път. Успяла си да го придружиш на няколко партита, а той е парче. Но ако от ФБР ми кажеха, че ще има стрелба, щях моментално да си обера крушите. Не си струва да те убият заради него!
— Щом казваш. — Бренди не биваше да разсъждава по този начин.
На минаване край кабинета на госпожа Пеликан възрастната жена я повика:
— Госпожице Майкълс, може ли за момент?
Госпожа Пеликан изобщо не звучеше очарована от Бренди както останалите си колеги. Когато Бренди влезе, тя прелистваше някакви документи.
— По всичко личи, че трябва да ви преместим по друг случай. — Тя я погледна над очилата си със студени кафяви очи. — Тъй като делото е било прикритие за вас и господин Бартолини, целият ни труд се оказва хвърлен на вятъра.
Далече по коридора Бренди чу някакъв шум. Може би разговор? Или смях?
— Да, госпожо Пеликан. Съжалявам, госпожо Пеликан. — Бренди живна пред тази жена, която толкова мразеше да я лъжат и да я използват. Излъгана и използвана. Чудесно я разбираше.
Шумът се усили. Нямаше грешка.
Госпожа Пеликан се смили над нея:
— Знам, че е нямало как да ми кажете, но все пак толкова работа за нищо!
Звукът от много гласове все по-осезаемо нахлуваше в кабинета. Какво ставаше навън?
— Обещавам, че никога повече няма да се залавям с нещо толкова вълнуващо.
Госпожа Пеликан погледна над рамото й. Сподави една усмивка.
— За последното не съм особено сигурна.
— Бренди, бих искал да поговоря с теб — обади се Роберто от прага.
Бренди настръхна. Обърна се бавно.
Озова се лице в лице с дракон, висок метър и деветдесет и пет.
Тридесет
Драконът беше предимно зелен. Мънички зелени люспици по издължената му муцуна, едри зелени люспи по гърбицата, зелени люспи по дебелата му, дълга един метър опашка, лъскави зелени люспички по нелепо дребните крила, поникнали на плешките му. Дълги зъби стърчаха от муцуната му. Вдлъбнатите черни очи просветваха. Но камъкът на челото му истински прикова вниманието й.
Това беше имитацията на Пламъка, която лумтеше със същия виолетов огън като първообраза.
Роберто изглеждаше… нелепо.
— Бренди? Може ли да поговорим? — От вътрешността на дракона определено долиташе Робертовият глас.
— Не разговарям с митични огнедишащи влечуги. — Обаче затисна уста с ръка, за да скрие усмивката си.
Целият етаж, може би цялата сграда, се беше изсипала да гледа. Мъжете се побутваха с лакти. Жените се кискаха тихо.
— Трябва да поговориш с мен. Аз съм твоят дракон.
Веселието й се изпари.
— Моят дракон е счупен.
— Знам и ми е мъчно. Не мога да го поправя, но ако ми позволиш, мога да поправя нещата, които аз счупих.
— Не желая да говоря с теб. — Напоследък Бренди бе стъпкана от много мъже. Защо да дава на този втора възможност да я прегази? При положение че единствено той имаше значение?
— Какво сте счупили? — поинтересува се Шона.
— Нейното доверие.
Бренди изсумтя. И сърцето ми.
Роберто продължи:
— Но ако тя отдели няколко минути, за да ме изслуша…
— Бренди, трябва да се държиш любезно с дракона — посъветва я Даяна. — Представяш ли си какво ще стане, ако започне да бълва огън? В канцеларията има купища документи.
Зяпачите се изкикотиха.
Не беше честно. Кака така цялата кантора бе застанала на негова страна?
— Посочи ми една причина да те изслушам.
Роберто разтвори драконовата паст с ръце и оттам се показаха очите му.
— Защото те обичам.
Зяпачите ахнаха.
Въздействието на тъмните му, напрегнати очи и недвусмислени слова я накара да отстъпи две крачки.
— Кажи защо това трябва да ме вълнува.
Той се приближи, протегнал хищна лапа.
— Дай ми възможност и ще го направя. — В този момент задницата му се заклещи на вратата.
— Колкото и да е покъртителен спектакълът, аз си имам работа. — Госпожа Пеликан се взря в тълпата, изпълнила коридора. — Досущ като всеки в тази кантора. Санджин, ще използвам назаем твоя кабинет. Заведи ги.