Бедствие на високи токчета

В „Препарираното куче“ настъпи истински хаос. Още един стол се разби в стената. Раздаваха се юмруци наляво и надясно. Нещо изпука. Мъже и жени крещяха: „Пусни го, пусни го!“.

Жлъчният поглед на Джоузеф беше вперен в Роберто. Той вдигна ножа си, прицели се като професионалист и…

Затова тя го простреля.

От отката лакътят й болезнено се удари в барплота. Отговорът не закъсня.

Ножът изсвистя толкова близо до нея, че отряза кичур от изрусената й коса.

Джоузеф изпищя. Изпищя като момиченце. Загърчи се на пода, стиснал бедрото си. През дънките му протече кръв.

Бясна, с вдигнато оръжие, Бренди се обърна с лице към вратата.

Цялата сцена се беше променила. Клошарката бе насочила пистолет — не като този на Бренди, а дълъг и голям — към Мосимо Фосера. Келнерката държеше ловджийска пушка. Двамата клиенти се целеха към младите Фосера, които предпазливо оставяха пистолетите си на пода. Хора — агенти — нахлуваха в ресторанта от задния и от предния вход и всички бяха въоръжени.

Роберто се подпираше на масата, тръскаше ръката си, сякаш го болеше, и злобно гледаше проснатия на пода Данте, който затискаше счупения си нос.

Бренди беше умница, но не се изискваше кой знае какъв интелект, за да се досети човек, че Роберто изобщо не го е грозяла опасност. И в манастир животът му нямаше да е по-добре защитен.

Появи се агентът, който пазеше при хотела, този, когото Тифани беше заблудила. Погледна я с отвращение.

— Големи умници се оказахте с майка ви.

Думите му я убедиха, че Тифани е жива и здрава. Слава богу.

Роберто я погледна и въздъхна от облекчение.

После изражението му се промени. Начумери се, в очите му се разгоряха огньове.

Да, сто на сто й беше бесен. Нали се намеси и провали героичната му операция.

Много, много лошо. Може би той е трябвало да й се довери — нали все повтаряше, че тя трябва да му има доверие?

— Копеле — каза Бренди.

При цялата шумотевица в ресторанта беше изключено да я е чул; навярно разчете думата по устните й. Тръгна към нея.

— Ти ме прецака! — крещеше Мосимо и притискаше диаманта към гърдите си. — Ти, копеле на италианска курва! Ти ме прецака!

Роберто се спря. Обърна се към Мосимо. С толкова елегантно движение, че Бренди не видя как точно стана, той подсече краката му. Цялата закусвалня се разтресе, когато мафиотският бос се просна по гръб.

Роберто се наведе над пръхтящия Мосимо:

— Любезните агенти на ФБР сега ще те окошарят и макар че едва ли ще ти е приятно да лежиш двеста години в затвора, познавам един Фосера, който с радост ще ти даде прав път.

— Фико. Тази подлога Фико!

— Не — коригира го Роберто. — Имах предвид жена ти.

ФБР агентите се засмяха.

Бренди — не.

— Какво си го стиснал този камък? Това е циркон — поясни Роберто. — Истинският диамант напусна страната преди три дена.