Бедствие на високи токчета

По дяволите, как би могъл да открадне диаманта от Художествения институт, при положение че Пламъка от три дена не беше в страната?

Внимателно, за да не се изкуши да застреля Роберто право в гърдите, където би трябвало да се намира несъществуващото му сърце, Бренди остави оръжието на една маса. Насочи се към вратата.

Джоузеф кресна от пода:

— За теб, Мосимо!

Бренди се завъртя и видя, че се цели в главата й.

Роберто замери Джоузеф с циркона.

И го улучи точно между очите. Младежът се строполи в безсъзнание, а на челото му се появи огромен кървав прорез.

Някакъв федерален агент вдигна пистолета.

Бренди се втренчи в проснатия Джоузеф.

Беше невероятно доволна, че го е простреляла.

Разбира се, той бе просто заместител на мъжа, на когото се изкушаваше да тегли куршума.

Роберто, който отново тръгна към нея. Изглеждаше бдителен. Изглеждаше бесен. Изглеждаше като мъж, който е крил истината от нея практически от мига на срещата им.

Тя вдигна ръка. С ясен глас, който се разнесе в целия ресторант, каза:

— Сега се прибирам у нас. Повече няма да се видим с теб. Бих искала да ти пожелая щастие и дълголетие, но вместо това се надявам да те удари пламнал метеорит, когато излезеш вън. Би било подходящо възмездие за всичко, което ми причини.

Роберто крачеше към нея.

Тя изкуцука през вратата.

Един почти топъл повей на вятъра шибна Роберто в лицето. Миришеше на дъжд. Студът най-сетне бе свършил.

Ейдън стисна Роберто за ръката.

Роберто му се нахвърли, разярен, че го спират:

— Пусни я да си отиде. Ядосана е и има защо. — Ейдън беше набит мъжага с къса пясъчноруса коса и лешникови очи. Той беше сътрудникът на Роберто в цялата операция.

Познаваха се от години и когато до ушите на Роберто достигна слухът, че Мосимо Фосера планира да открадне Пламъка на Романови, той го подшушна на Ейдън. Ейдън разполагаше с властта да сключи сделка, каквато Роберто искаше, а Роберто разполагаше с уменията, от които Ейдън се нуждаеше. Двамата бяха добър екип — досега.

— Тя не може да се развява в Чикаго в два и половина сутринта, като си търси такси — нетърпеливо обясни Роберто.

— Един от хората ми ще я откара обратно до хотела. Не, почакай. — Ейдън постави ръка до слушалката в ухото си. — Иска да отиде при Чарлс Макграт. Там ще бъде в безопасност. В пълна безопасност.

— В момента най-голямата опасност за нея съм аз. — Роберто знаеше, че Ейдън има право. Цялата истина беше лъснала пред очите й и точно сега тя го презираше. Никакво обяснение не би променило това. Налагаше се да разчита, че здравият разум ще й подскаже кога да смекчи чувствата си към него.

Бренди беше жена, каквато много рядко се среща. Когато осмислеше нещата, щеше да проумее, че не е имал друг избор. Вероятно щеше да разбере защо не е искал тя да се отделя от него на онези партита, където се представяше за прословут крадец на скъпоценности.