Бедствие на високи токчета
- Автор: Додд Кристина
- Серия: Зестрогонец #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Боянов
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бедствие на високи токчета». Краткое содержание книги:
Затова Тифани и Бренди се поглезиха със спа процедури. Фризьорът на Бренди изпадна в див ужас, след което го обзе творчески порив, намерил израз в асиметрична подстрижка, с която Бренди напомняше на шикозна французойка. След маникюр и едно хубаво пазаруване на двете с Тифани животът вече не им се струваше чак толкова скапан.
Разговорът с Ким изобщо не ги успокои — Ким беше лудо влюбена и макар че се опитваше да им съчувства, беше ясно, че никакъв облак не може да помрачи щастието й.
Но Бренди и Тифани се бяха позабавлявали, и ако Бренди проливаше реки от сълзи, маскирани като гневни изблици, никога не си го изкарваше на майка си.
Сега, на влизане в сградата на кантората, пазачът я пропусна, без да провери самоличността й.
— Но моля ви се, госпожице Майкълс. Знам коя сте.
Тя кимна усмихнато; след инцидента с асансьора сигурно всеки пазач знаеше името й.
Притвори клепачи, докато кабинката я отнасяше на двайсет и седмия етаж, и се помъчи да не мисли за пропадането. Проблемът беше, че щом изпразнеше съзнанието си, това извикваше спомена как лежи на пода, а Роберто свършва между краката й, обзет от великолепна, яростна сласт. Също и спомена, когато си даде сметка, че го обича.
Но какво от това, след като той се оказа лъжлив негодник?
Когато постави този въпрос пред майка си, Тифани махна към цветята и подаръците с думите:
— Може и да е лъжлив негодник, но е лъжлив негодник с отличен вкус.
Бренди беше погледнала отворените кутии с бижута, изящни кристални украшения и книги, подбрани специално за нея.
— Няма да задържим тези неща.
Отговорът на Тифани направо я остави без дъх:
— Но, скъпа, не бива да допускаме нашата неприязън да ни развали удоволствието от подаръците. Целта е да нараним него, не себе си.
Бренди не знаеше как да оспори това.
Вратите на асансьора се отвориха и някой извика:
— Тя е тук!
Тя отвори очи и видя, че коридорът гъмжи от хора — юристи, адвокати, секретарки, — които я гледат втренчено. Бренди се приготви за нова порция проблеми и вместо това чу нещо, което никога не бе очаквала да чуе от тях: овации.
На подбив ли я взимаха? Това някаква шега ли беше?
Бренди предпазливо излезе от асансьора и премина покрай кордона от усмихнати лица.
Даяна Клим подскачаше, докато ръкопляскаше.
Тип Джоуел радостно размаха юмрук, когато Бренди мина покрай него.
Дори Санджин се усмихваше и пляскаше — хладно, но все пак пляскаше.
А щом Глен извика: „Добра работа, Бренди!“, тя вече не се съмняваше, че асансьорът се е разбил, а тя е мъртва и се намира в нещо като чистилище.
Гледката на Шона Милър, която я чакаше пред кабинката й, стискайки някаква преписка, донякъде я отрезви. Шона я мразеше. Щеше да й каже какво става, без да разкрасява нищо.
— Какво ги е прихванало всички? — запита я Бренди.
— Видяхме снимките. Прочетохме репортажа. О, господи, сигурно си била страшно уплашена, но изглеждаш така, сякаш окото ти няма да мигне.
Бренди се ококори.
— Снимките? Репортажа?
— Вчера следобед получихме комюникето, а днес сутринта статията беше излязла в уебсайта на „Чикаго Трибюн“. — Тя издърпа Бренди в кабинката си и посочи компютъра. — Има те във вестника.
Точно в центъра на електронната страница бяха поместени две снимки на Бренди: на едната тя изглеждаше грациозна и изискана в прегръдката на Роберто, докато танцуваха танго, а на другата — спокойна и съсредоточена, докато се целеше в Джоузеф.
Бренди се отпусна на стола на Шона.
— Къде…? Как…? — Тя започна бързо да чете статията:
„Бренди Майкълс, новото попълнение на «Макграт и Линдоберт»… помогна на големия бизнесмен граф Роберто Бартолини в операция под прикритие, която трябваше да осуети плана за кражба на Пламъка на Романови… Подземният бос Мосимо Фосера арестуван… Според изявление на ФБР агента Ейдън Тучман: «С голям риск за живота си г-ца Майкълс се намеси в стълкновението и отстрани заплаха за операцията с ритник в гръдния му кош, а когато бандитът пак се опита да попречи, тя се видя принудена да го застреля… хладнокръвна при опасност…».“
— Не мога да повярвам. — Най-неочаквано Бренди се беше превърнала от лековерна жена в героиня.
— Снимката, на която прострелваш бандита, е много яка. Възхищавам ти се!
— Ох… Благодаря. — Снимката навярно беше направена от охранителните камери или от внедрените агенти на ФБР. Бренди не знаеше, защото никой не я беше осведомил. Независимо какво пишеше в „Трибюн“, Роберто я беше направил на глупачка. Но при положение че репортажът във вестника отстраняваше тръните от пътя й в „Макграт и Линдоберт“, не беше редно да се оплаква.