Бедствие на високи токчета
- Автор: Додд Кристина
- Серия: Зестрогонец #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Боянов
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бедствие на високи токчета». Краткое содержание книги:
Чарлс Макграт съвсем не беше в екстаз от начина, по който Роберто се бе оправил със ситуацията:
— По дяволите, момче, когато ти казах, на теб и на ФБР, че ще ви съдействам, нямах предвид, че съм готов да загубя годеницата си заради криза с нейната дъщеря! Тифани вече живееше при мен. Правех й подаръчета, а тя ми помагаше с украсата на къщата, заедно ходехме по партита. Бяхме щастливи! После Бренди цъфна хълцаща на прага ми, Тифани разбра, че и аз съм замесен в тая работа, и сега двете отказват да ми проговорят. Много ти благодаря!
Затова той натовари цветята и подаръците си обратно в беемвето — Нюби беше агент на ФБР и след края на маскарада Роберто шофираше сам — и пое към апартамента на Бренди.
Щом натисна звънеца, вратата отвори Тифани.
— Прекрасни цветя! — Тя пое от него весело аранжирания букет от жълти слънчогледи и лилави астри. — Подаръците за Бренди ли са? — Прибра и тях. — Не че нещо от това ще има ефект. Трябва повечко да се постараеш! — жизнерадостно го осведоми тя и затръшна вратата в лицето му.
Той остана там, сигурен, че всеки момент ще отвори и ще му каже, че просто се е пошегувала.
Но това не се случи.
След като в продължение на два дена оставяше първо разумни, после разкаяни и накрая гневни съобщения на телефонния й секретар, накрая не му остана избор. Обади се на експерт по тънката част — граф Джорджо Бартолини, женен за темпераментната му майка повече от трийсет и две години.
Когато чу цялата история, графът въздъхна тежко.
— След толкова години още ли не си научил нищо? Тази млада жена, Бренди — възхищаваш се на ума й, обичаш нейната независимост, но си я използвал.
Роберто се възмути. Беше очаквал баща му да вземе неговата страна:
— Не беше така, татко.
— Напротив, точно така е било. Тя си има гордост, а ти си я направил на глупачка. — Роберто едва ли не виждаше как баща му поклаща отвратено глава. — Любов, която надживява борби и изпитания, загива при звука на смеха.
— Не съм й се присмивал. — На Роберто взе да му се струва, че не е бивало да се обажда. — Позвъних ти, за да обсъдим как да си я върна. Вместо това ти ме изкарваш по-черен от дявола!
Един дълъг миг баща му не каза нищо.
— Трябва да разбереш, че си се издънил! Не очаквай тя да се държи разумно. Когато си имаш работа с жена, ти си виновният, даже да не си виновен! Това е то да си мъж!
— Отдавна съм мъж, татко, и досега с никоя жена не съм бил втора цигулка.
— Досега никоя жена не е спасявала мижавия ти живот!
Роберто се опъна:
— Аз също я спасих!
— Това е работата на мъжа. Обичаш ли тази Бренди?
— Да, но…
— Без „но“! Накарай я да те изслуша, признай си грешката и ако имаш късмет, тя може би ще ти прости!
— Роберто Бартолини не пълзи на колене пред никоя жена!
— Довиждане, слънчице. Ще ги накараш всички да те заобичат. — Тифани я целуна, все едно дъщеря й беше първокласничка, която отива на първия си учебен ден.
В действителност Бренди беше млада жена, отиваща да приеме хвърлената ръкавица на недоволните си колеги от „Макграт и Линдоберт“, които сега бяха уверени, че тя не притежава капчица етичност.
— Ще опитам с мъничко търпение.
— Знам, че няма да ти е леко, но трябва да отидеш. Имаш да изплащаш заем от банката!
Ах, да. Заемът от банката. Заемът, който беше изтеглила, за да плати на баща си. Заемът, за който чичо Чарлс й беше поръчителствал.
— Ще го изплащам три години. Три години на работа в „Макграт и Линдоберт“, където ще ми се стъжни животът с тези хора. — Бренди си пое дъх. — Три години не са чак толкова много.
— Това се казва дух! — Личеше си, че Тифани е била мажоретка. — Не забравяй, че изглеждаш страхотно!
Бренди наистина изглеждаше страхотно в син костюм на „Долче и Габана“, бял пуловер с красиво деколте и високи токчета на „Доналд Плайнър“. Вчера Тифани извади кредитните карти, които чичо Чарлс й беше дал, и увери дъщеря си, че той я е умолявал те двете да проведат шопинг терапия. Бренди щеше да откаже — не бе никак радостна от факта, че чичо Чарлс и Роберто са били прикрити съюзници — но трябваше да направи нещо по въпроса с косата си. Ножът на Джоузеф Фосера беше отрязал кичур с дебелина два и дължина пет сантиметра близо до скалпа й. Налагаше се вещата ръка на професионалист да й създаде нов имидж.