Бедствие на високи токчета
- Автор: Додд Кристина
- Серия: Зестрогонец #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Боянов
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бедствие на високи токчета». Краткое содержание книги:
— Свали го тоя глупав костюм.
— Заклех се да го нося, докато не се съгласиш да ми станеш жена. — Той сложи ноктеста лапа до сърцето си.
— Това е най-тъпото нещо, което съм чувала. — Така си беше. А също и най-романтичното.
— Тогава кажи, че ще ми станеш жена.
— Назови ми една причина да се омъжа за теб, Роберто. — Ооо! От нетърпение беше издала колко силно й е завъртял главата.
Той също го усети.
— Ще ти назова две. Обичам те. И как иначе? А когато ти реши, че съм го загазил, хукна да ме спасяваш. Преди никоя жена не е правила това за мен.
— Държах се като идиотка. — Това беше истинският проблем. Беше хукнала да спасява мъж, който нямаше нужда от никакво спасяване.
— Не. Ти постъпи като влюбена жена. — Гласът му придоби онзи топъл, интимен тон, който използваше по време на секс.
— Както казах — идиотка. — Такъв срам бра, когато агентите на ФБР нахълтаха в ресторанта, че като нищо би могла… да простреля Джоузеф отново. Малкият гад. — Но вече няма да се държа като идиотка. Ти ме направи на глупачка и аз не ти вярвам.
— Как така не ми вярваш? Споделих с теб нещо, което никой не знае. Споделих всичко за себе си. — Той пристъпи към нея и огромното му люспесто стъпало помете кошчето за боклук. То се удари в бюрото и издрънча. Преписки и книжа се изсипаха на пода. — Ще се научиш ли отново да ми вярваш? Целта на живота ми ще е да те направя щастлива. — Той загреба ръката й с драконовата си лапа и я поднесе към зъбите си. — Умолявам те, Бренди, от сърце те моля, омъжи се за мен.
Тя погледна пръстите му. Бяха покрити със зелен брокат. Погледна него самия. Той беше безчувствен тип, който изобщо не помисляше, че може да я нарани, като я въвлича в приключението си. Но все пак я ласкаеше, защото не бе успял да я превъзмогне.
Освен това бе достатъчно чувствителен, за да разбере каква важна роля е играл един дракон в живота й…
— Ей сега. — Тя отвори куфарчето си и разположи пидиейя в джоба му. Прехвърли списъците с писеца, докато не откри „Качества на идеалния мъж“:
1. Честен
2. Солидна опора
3. Целеустремен
4. Разумен…
Натисна „изтрий всичко“.
Списъкът изчезна завинаги.
Тя внимателно прибра устройството обратно, затвори куфарчето и се обърна към Роберто.
— Сваляй драконовия костюм и ще си поговорим за евентуалния ни брак.
Лицето му засия, сякаш вече беше спечелил.
Господи, този мъж сериозно я дразнеше.
— Казах да поговорим.
— Имам подарък за теб.
Дразнеше я, но знаеше кога какво да каже.
— Какъв подарък?
— Виждаш ли ципа под плешката на дракона? — Той се завъртя настрани.
— Да. Какво си ми приготвил? — Тя смъкна ципа.
— Пръстен.
— Изхвърлих последния си диамантен пръстен в тоалетната. — Надяваше се Роберто да осъзнава значението на тези думи, изречени от щерката на Тифани.
— Не е диамантен. Отвори по-широко ципа. Виждаш ли джоба ми?
— Да. — Той носеше тениска и дънки, които му прилепваха като ръкавица.
— Извади пръстена.
Значи сега щеше да го опипа. Той беше много умел стратег. Тя бавно плъзна ръка в джоба. Коравият му задник беше топъл и изкусителен и Бренди позабави ръката си, притворила клепачи, наслаждавайки се на удоволствието още веднъж да го докосне.
Беше много лесна.
— Затрудняваш ли се? — Той звучеше весел и доволен.
— Да! Тоест не, точно тук е. — Тя плъзна ръка докрай и напипа гладката халка на пръстена. Извади го и озадачено ококори очи. И преди беше виждала полирания камък в износен обков от жълто злато. Върху ръката на Мосимо.
— Това е пръстенът на Мосимо.
— Не. — Той докосна бузата й с лапа. — Това е пръстенът на Контини, откраднат от един мой предтеча преди толкова много години, че истината за произхода му се губи сред митове. Главата на Контини носи този пръстен. Моят nonno го е носил, преди да се ожени, после го поднесъл на баба с любов и почитания. Тя го носила до сетния си час, след това nonno го надянал обратно на пръста си. Не би трябвало той да се отделя от ръката му, докато не предаде мантията на първенството като глава на семейството.
— Как го е загубил? — Като ли че не се досещаше.
— След като раздробил ръката на дядо, Мосимо задигнал пръстена.