Бедствие на високи токчета
- Автор: Додд Кристина
- Серия: Зестрогонец #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Боянов
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бедствие на високи токчета». Краткое содержание книги:
Хм. Може би ще е най-добре да й подари цветя, когато отиде при нея да се обясняват.
Мосимо Фосера беше изправен на крака, ръцете му бяха закопчани отзад с белезници, а клошарката притискаше пистолет в гърба му.
— Това е капан! Нищо не съм откраднал!
— Прие крадени вещи — отвърна клошарката. — Рубинът на Патерсън и Пламъка на Романови.
— Това не беше Пламъка на Романови — пропищя Мосимо.
— Мен щеше да ме заблуди — усмихна се жената.
— Искам адвокат! — изрева той. — Искам адвоката си!
— Млъкни! — сопна му се Роберто.
Затова Мосимо смени арията:
— Ти си мъртъв за нас! Ти ни предаде. Изменник!
— Да, граф Бартолини изключително много се притесни — присмя му се клошарката.
— Граф ли? — дрезгаво се изсмя Мосимо. — Никакъв граф не е той. Всички мислят, че е страшно умен, страшно богат, страшно елегантен, но той е едно копеле. Всички го знаят! Копелето на развратната дъщеря на Серджо!
— Изведете го — нареди Ейдън.
Клошарката и един от „клиентите“ изтикаха Мосимо през задния вход.
— Мразя този тип — заяви Ейдън.
— Да, но получих каквото исках от него.
— Отмъщение за това, че е осакатил дядо ти?
— И за това. — Роберто докосна джоба си.
Нови агенти влязоха с камери и ролетки, за да изготвят протокол за оглед на местопроизшествието. Ейдън зорко наблюдаваше процедурата.
— Ще ти кажа, Роберто, че когато човекът ми в хотела се излъгал да последва майката на госпожица Майкълс до полицейския участък и когато хората ми тук разбраха, че жената, която наблюдава Мосимо, е Бренди, не знаеха какво да правят. Проглушиха ми тъпанчетата, все едно можех да направя нещо, докато те следвам.
— Толкова ли не можаха да я изведат оттук? — Тогава Бренди нямаше да бере такъв срам.
— Да, ако разполагахме с още пет минути, с каквито не разполагахме. Бяхме предвидили всичко, освен нея.
— Значи сме двама. — Тя го беше погледнала със странно изражение. Сърдито, да, той очакваше такава реакция. Но и измъчено, сякаш е била наранявана коварно прекалено много пъти и кърви вътрешно. — Трябва да отида при нея.
— Не сега. Един човек те чака да се запознаете. — Ейдън кимна към един висок, длъгнест младеж, който беше дошъл с агентите.
— Кой е?
— Човекът с информацията, заради която направи всичко това.
Новината разтърси Роберто.
— Значи знае кой съм аз?
— Знае всичко. — Ейдън разтърси глава. — Горкият кучи син.
— Тук е, за да ми разкаже всичко сега, така ли? — Роберто се огледа. Флуоресцентните лампи светеха върху преобърнатите маси и разбитите столове. Агентите се движеха, говореха си и правеха снимки. По пода се виждаха кървави петна. Когато беше започнал търсенето, и през ум не му минаваше, че то ще приключи в Чикаго, в „Препарираното куче“ в два и половина през нощта. Но Ейдън очевидно не виждаше нищо странно в мястото.
— Сключихме сделка, помниш ли? Ти изпълни своята уговорка и аз реших, че ще искаш да узнаеш всичко час по-скоро.
— Така е. — Само че не беше готов. Не знаеше дали някога ще е готов да научи истината за мъжа, от чието семе се бе родил.
Един чикагски патрулен полицай застана на прага.
— Какво става тук, по дяволите?
— Хей, ресторантът е затворен! — кресна Ейдън. — Тук се разпорежда ФБР!
— Как ли пък не! — ревна онзи.
Ейдън излезе навън да се разправя с войнствения служител на реда.
И остави Роберто да осъществи представянето сам. Младият мъж беше около двайсет и тригодишен, висок с широки рамене. Косата му беше тъмна като тази на Роберто, имаше буден поглед. Взираше се изпитателно в Роберто, а Роберто се взираше изпитателно в него.
— Аз съм Роберто Бартолини. — Той протегна ръка.
Младежът я раздруса. Взря се в лицето му, сякаш търсеше нещо. Представи му се, изричайки думите с лекия акцент на аристократ от Източното крайбрежие:
— Казвам се Карик Манли. Аз съм твоят полубрат.
Двадесет и девет
На другия ден нито Тифани, нито Бренди вдигаха телефона, когато Роберто ги търсеше. Наложи му се да се разкарва до имението на Макграт, колкото да установи, че двете жени са се пренесли в апартамента на Бренди.