Бедствие на високи токчета
- Автор: Додд Кристина
- Серия: Зестрогонец #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Боянов
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бедствие на високи токчета». Краткое содержание книги:
Бренди започваше да разбира събитията от изминалата седмица.
— Трябвало е да узнаеш, затова си потърсил начин.
— И го открих. Не съм международен крадец на диаманти — по принцип — обаче съм наясно с тънкостите на семейния занаят и поддържам контактите на Контини. Ноно ми се обади да каже, че Мосимо Фосера смятал да открадне Пламъка на Романови. Използвах свръзката си. Отидох при ФБР и съобщих на Ейдън Тучман, че ако разбере кой е баща ми, ще му помогна да разбие клана Фосера. — Драконът повдигна масивните си плешки. — Просто като фасул.
— Просто като фасул — за теб. Аз например допуснах грешка. Зърнах те на партито у Чарлс и реших, че това е съдба.
— Не е било грешка. Било е съдба, защото, щом те зърнах, щом те любих, пожелах да си с мен. Когато открих, че си един от адвокатите ми, реших, че съдбата ми е подарила жената на моите мечти. — Той притисна лапа към гърдите си. — Грешах.
— Значи не съм жената на твоите мечти, а? — За човек, който е майстор на словото, можеше да си спести тази издънка.
— Определено си жената на моите мечти, само че не си ми подарена.
— Охо. — Така беше по-добре.
— Не си ми подарена. Трябваше да те спечеля. Все още трябва да… — Той затвори зиналата паст на дракона. Сведе поглед.
И я удари в главата с муцуната си.
— Ох!
— Cara! Извинявай! — Той се опита да я приближи и се заклещи между стената и бюрото. — Добре ли си?
Тя разтри натъртеното място. Зелено сияние заля раменете й.
— Добре съм, но ти май му разби носа.
Роберто опипа носа с ръка и откри изкривената ноздра.
— Сега, когато бълвам огън, ще ми пари — скръбно изрече той.
— Държиш се нелепо. — Идеше й да се засмее отново, което бе изключено. Смехът бе признак за размекване, а ако Тифани я беше научила на нещо, то беше, че ако един мъж желае една жена, трябва да се постарае, а после да се постарае пак. Освен това Бренди май още обичаше Роберто. Май още го желаеше. Но той бе премълчал истината… макар че сега разбираше защо.
Припряно, преди да й хрумнат още причини да му симпатизира, Бренди каза:
— Значи си хванал Мосимо в капан. А Ейдън изпълни ли уговорката ви?
— Да. В нощта на операцията, след като ти си тръгна ядосана, се запознах с полубрат си.
Тя се наведе към него с напълно събуден интерес.
— Синът на баща ти от друга жена?
— Карик Манли. Той е единственият законен син на индустриалеца милиардер Нейтън Манли.
Тя си спомни нещо.
— Нейтън Манли. Преди десет-петнайсет години той не избяга ли в Южна Америка с целия капитал на загиващите си предприятия?
— Такава е мълвата. Мислех, че по майчина линия съм потомък на древен клан от крадци на скъпоценности. Излиза, че също така съм син на корумпиран бизнесмен, който е отмъкнал парите на хиляди свои работници и акционери. — Роберто горчиво се засмя. — Освен това преди да тръгне, той разпръснал спермата си из страната, избирайки млади жени. Не е подбирал и не е проявил капчица съвест. Аз съм едно от един Бог знае само колко негови деца. Негови синове — очевидно е правел само синове.
— Значи си имаш цяло семейство из тази страна, което не познаваш? — Почти чу гласа на майка си: Не го съжалявай, Бренди! Да не си посмяла! Днес не ти е дал и едничък подарък!
Но той звучеше толкова потиснат и умърлушен. Беше човек, открил мястото си на света. После неговата самоличност му е била отнета и заменена с несигурност. Но какъвто си беше опърничав, не беше започнал да роптае, а да действа. Сега загадката, чийто отговор е търсил, беше станала още по-голяма.
— Карик издирва братята ми. Иска да изкопчи от тях каквато информация имат за баща му.
Бренди забеляза, че Роберто не нарече Нейтън свой баща. Негов баща бе графът.
— Прокуратурата повдигнала обвинение срещу майката на Карик, че е била съучастник на Нейтън в кражбата. Карик твърди, че тя е невинна. Нямала никакви пари. И аз не знам защо, но му обещах, че ще му помогна с издирването на братята ми. — Роберто опита да се прокрадне по-близо до нея. — Никой друг не знае цялата истина, Бренди. Само аз… и ти.
Тя се втренчи в него, мъчейки се да устои на привличането към мъжа, който й вярваше достатъчно, за да й се довери.
— Кажи ми завинаги ли опропастих шансовете си да те обичам, както заслужаваш да бъдеш обичана?
Не му давай да те прелъсти със зелените си люспи и едри бели зъби!