Където злото властва
- Автор: Бреке Йорген
- Серия: Odd Singsaker #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Изида
- ISBN: 9786197040357
- Переводчик: Калина Димитрова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Където злото властва». Краткое содержание книги:
Ричмьнд, Вирджиния, САЩ, 2010 г.: Ефраим Бонд, директор на музея на Едгар Алан По, очаква резултати от ДНК-тест, който може да докаже, че е открил един от най-бруталните серийни убийци от пет века насам. Закъснял посетител обаче слага край на проучването и... на живота му.
Тронхайм, Норвегия, 2010 г.: По същия жесток начин е убита главната библиотекарка на библиотека „Гюнерус“, в сейфа на която се пазят уникални ръкописи. В хода на разследването е установено, че е изчезнала Книгата на Юханес, пергаментов ръкопис с изключителна културна стойност, но и съхранил смразяващи признания.
- Книгата на Юхан - повиши глас Хорнеман. - Книгата на Юхан е изчезнала. Изчезнала е след като Гюн Брита бе взета от аутопсиращите лекари и ние заключихме книгохранилището вчера вечерта. Лично го заключвах, така че съм сигурен, че Книгата на Юхан си бе на мястото.
- Как се е случило? Има ли следи от взлом?
- Не. Онзи, която я е изнесъл, изглежда е знаел и двата кода. А трябва да ги знам само аз. Още по-странното е, че в понеделник сменихме кодовете и единият бе даден на Сири Холм.
- Правилно ли разбирам, че такива кодове имате вие, Сири Холм, Юн Ватен и никой друг?
- Правилно. При това и двата ги знам само аз.
- И Ватен, както чух, днес не е дошъл на работа. А какво става със Сири Холм? Тя там ли е?
- Не, нея също я няма и това ме притеснява. Двамата с Ватен не бяха на съвещанието, насрочено за осем часа сутринта днес. Събрахме се, за да обсъдим обща стратегия на поведение при сложното ни положение.
Пред Сингсакер светна зелено.
- Останете там. Идвам до десет минути.
Той натисна газта и забеляза, че се вълнува повече, отколкото би трябвало да се вълнува професионален следовател, когато му съобщят за отсъствието на важна свидетелка от работното й място.
Бледият Хорнеман приличаше на човек, който отдавна трябва да е в пенсия. Сингсакер може и да изглеждаше по-добре, но се чувстваше по същия начин. Хорнеман седеше в своя аскетично мебелиран кабинет и се взираше в очите на Сингсакер така, сякаш това не бяха очи, а прозорци на санаториум за душевноболни и през тях се виждаха паркът, езерцето с патиците и фонтанът. Седнал на стола, Сингсакер си помисли, че книжниците са странен народ. Лишил се днес от най-добрата си книга, Хорнеман изглеждаше по-потресен, отколкото вчера, когато една от служителките му бе намерена убита. Макар че по-скоро днес му се отразяваха едновременно и двете загуби. Сингсакер извади своя „Молескин”, който от вчера лежеше в задния му джоб. Все още не бе успял да запише нищо в него, а и днес не се канеше да разваля белотата на листата му, но знаеше от личен опит, че видът на бележник действа успокоително на някои от разпитваните. Помислил малко, той избра пряма и открита стратегия за разпит.
- Кога по-точно открихте изчезването на Книгата на Юхан - преди или след съвещанието, за което ми говорехте?
Очите на Хорнеман малко просветнаха и той започна да говори:
- След него. Веднага след съвещанието отидох в книгохранилището. Да е било към девет без петнадесет. След петнадесет минути вече ви звънях.
- Благодаря, вече си записах времето на обаждането ви - прелисти празните страници на бележника Сингсакер. - А защо въобще решихте да надзърнете в хранилището? Нима моите колеги криминалисти не ви предупредиха, че това е зона, временно затворена за посещения?
- Така е, но както знаете, аз ръководя библиотеката. Нося известна отговорност. А освен това открих, че камерите на системата за видеонаблюдение са изключени, откакто вие с Ватен влизахте вчера в кабинета му. Просто исках да се уверя, че всичко е наред.
- Че никой не е взел нещо в повече ли?
- Точно така.
- Струва ли ви се очевидна такава възможност? Дори и като се отчете колко малко хора имат достъп до хранилището? Ето накъде бия - имал ли сте някакви основания да подозирате, че някой е влизал в хранилището?
- Не, нямах никакви реални основания, просто имах такова усещане. Винаги съм се смятал за отговорен за съдбата на нашата сбирка. Книгата на Юхан е национално богатство. И само защото фермерът, който я е дарил на държавата, е поставил условието да се пази тук, в момента тя не е в Националната библиотека в Осло. Поради това, когато се случи нещо ужасно, както например вчера, ставаш особено подозрителен.
- Да, това е естествено - каза Сингсакер, разглеждайки внимателно директора на библиотеката. Нямаше никакъв намек, че крие нещо, следователно не бе открил нищо, но той знаеше от опит, че при такива въпроси не може да се твърди със сигурност нищо.
- Защо се обадихте първо на мен?
- Вие сте единственият, който ми даде визитката си.
Сингсакер се опита да си спомни кога бе успял да направи това, но не можа.
- Тази Книга на Юханес... Случвало ли се е да се изнася от книгохранилището на законно основание?