Пощенската картичка
- Автор: Флеминг Лия
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-289-8
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пощенската картичка». Краткое содержание книги:
Великобритания, 1923. Седемгодишната Каролайн расте на воля в красиво старинно имение в шотландската провинция. Своенравното момиченце обожава белгийската си бавачка и с нетърпение очаква посещенията на леля си Фийби – единствената й жива роднина, от Лондон. Красивата леля е актриса и я глези като никой друг. Но тайната, която пази, ще преобърне живота на Каролайн завинаги.
„Впечатляващ исторически роман, който остава в мислите дълго след отгръщането на последната страница… „Пощенската картичка” е истинско съкровище! Лия Флеминг е роден разказвач!”
Дезмънд слезе по стъпалата, за да чуе какво ще каже баба му
- Искам да отида с Джеси - извика силно, за да се знае какво желае и той.
- Не ставай глупав, млади момко. Тя е само твоя бавачка, не ти е майка. Не си мой, за да те давам на някого просто така. Трябва да останеш при близките си - извика гневно в отговор баба му
Той мразеше училището. Мразеше Далраднор, откакто баба Фий се бе върнала от болницата. Миришеше на подлоги и училищна храна, не както преди. Не искаше да живее повече в къща със стара жена.
Наближаваше времето Джеси да замине за Саутхемптън и никой не говореше с никого. И тогава Джеси му каза голямата им тайна.
- Трябва да се представяш за мой племенник. Няма да използваме първото име от документите ти, а второто - Луи, а аз ще те наричам Лу Трябва да запомниш това, когато господинът те попита защо пътуваш с мен. Аз съм леля ти Джеси и ти не трябва да казваш на никого нищо друго, иначе ще те върнат обратно и аз ще си имам проблеми.
Дезмънд кимна и запази всичко в тайна. Ако само грубияните на училищната площадка знаеха колко хубаво ще си изкара на истинския кораб, който се казваше „Стърлинг касъл“... Но никой не биваше да знае.
Имаше прощална вечеря за Джеси. Мима направи пай с месо, сметанов сладкиш и сладолед. Всички приятелки на Джеси дойдоха да се сбогуват с нея и да й дадат подаръци. Баба й даде безценни купони за дрехи, за да си купи нещо ново за срещата с чичо Боб. Мима и мистър Бърел й подариха албум с пощенски картички от района. Дезмънд й направи картичка, на която написа Bon voyage - баба му продиктува как да го напише. Означаваше „хубаво, безопасно пътуване“, така му каза тя. За един миг му стана тъжно, че повече няма да я види, но той знаеше, че баба Фий се уморява, когато е постоянно край нея.
На следващия ден Джеси го събуди на разсъмване. Беше тъмно като в рог и тя му помогна тихо да се облече, после се спуснаха по стълбището с нейния куфар и минаха през задната врата. Отидоха до гарата, за да хванат влака, който разнасяше мляко до централната гара на Глазгоу, и пристигнаха навреме в Саутхемптън, за да минат през митницата и да се качат на кораба.
- Баба как ще разбере къде съм? - попита той, защото осъзна, че носачът ги бе видял да се качват на местния влак.
- Оставих й писмо, в което й обяснявам всичко. Тя никога не се събужда преди закуска. Няма да ни спре, знам го. Така че не се тревожи, тя ще бъде много по-добре сега, след като си тръгнахме.
Фийби четеше бележката на Джеси отново и отново и не вярваше на очите си. Как бе посмяла да вземе това решение вместо нея. Когато се събуди и в един момент дойде напълно на себе си, а после намери писмото на полицата над камината в гостната, вече бе късно да ги настигне. Знаеше, че трябва да се обади в полицията, но нещо я възпря. Може би най-накрая щеше да има малко спокойствие и време за себе си, време да прави упражнения и да се свърже с агента си. Може би щяха да успеят да съживят кариерата й. Би могла да напише мемоарите си, както правеха и други момичета от театър „Гейети“. Животът й още не бе приключил. Това бе знак от съдбата, предупреждение да приема нещата по-леко. Може би Джеси й бе направила услуга - само времето щеше да покаже, а и Фийби винаги можеше да предприеме дългото пътуване през океана и да върне Дезмънд у дома. Отпусна се назад на стола и остави Мима да се грижи за нея.
Икономката бе стиснала устни, шокирана бе от предателството на Джеси, но не и изненадана.
- Джеси бе ужасно привързана към хлапето. Виждах, че го смята за свое дете - въздъхна тя. - Сигурно го е планирала от месеци. Все си мислех, че е едно такова прекалено вежливо и хитро девойче... О, телефонът... може би е променила решението си.
Мима се втурна в коридора да вдигне телефона, а когато се върна, каза:
- Обаждат се от Лондон, било спешно, мис Фей. От министерството.
Фийби с мъка се добра до телефона и вдигна слушалката. Гласът от другата страна говореше прекалено бързо.
- Мис Камерън, не ви чувам, линията прекъсва... да, ще седна.
Отпусна се на един стол в очакване на лошите новини.
- Разбирам... да, да... кога... къде? Не мога да повярвам... след цялото това време. Разбирам... Кога? Това е чудесна новина. Само да кажа на Дезмънд...
Фийби залитна назад, а слушалката падна от ръката й с трясък на пода.
Мима се спусна към нея и погледна съсипаното й лице.
- О, миличката ми. Най-накрая. Толкова съжалявам. Сигурно е голям шок... - опита се да я утеши тя.
- Не, Мима, не... Новините са добри. - Фийби плачеше. - Каролайн се прибира при нас... жива е!