Пощенската картичка
- Автор: Флеминг Лия
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-289-8
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пощенската картичка». Краткое содержание книги:
Великобритания, 1923. Седемгодишната Каролайн расте на воля в красиво старинно имение в шотландската провинция. Своенравното момиченце обожава белгийската си бавачка и с нетърпение очаква посещенията на леля си Фийби – единствената й жива роднина, от Лондон. Красивата леля е актриса и я глези като никой друг. Но тайната, която пази, ще преобърне живота на Каролайн завинаги.
„Впечатляващ исторически роман, който остава в мислите дълго след отгръщането на последната страница… „Пощенската картичка” е истинско съкровище! Лия Флеминг е роден разказвач!”
- Дезмънд! - извика тя. - Чакай ме.
Сестрата донесе чай от лайка, за да я успокои, а останалите монахини я наобиколиха и я чуха за пръв път да говори на родния си език. Кали се отпусна изтощена, но усмихната с облекчение. Заключената врата се бе отворила, беше открехната и тя бе свободна да извърви пътя си до дома.
- Трябва да напиша писмо. Имам нужда от пощенска картичка и марка. Трябва да им кажа, че се прибирам - помоли тя с усмивка. - Моля, помогнете ми да се върна в Англия.
Сестра Беренис бе твърде смаяна, за да не изпълни молбата й.
- Това е чудо - прошепна тя на другите монахини.
- Не е чудо, сестро - отвърна друга жена, докато гледаше Кали. - Просто майчин инстинкт. Тя трябва да намери сина си.
Откриха стара пощенска картичка на града със снимка на катедралата и Кали написа кратка бележка с колеблив почерк: „Мило момче, мама е в безопасност и скоро ще се прибере у дома при теб.“
Адресира я до Далраднор Лодж, Шотландия. Една от послушниците я отнесе до пощата.
В тази странна следвоенна зима на 1945 година, когато Европа бе все още в криза, а различни сили се бореха за контрола над страната, въоръжени недоволни бивши войници и бежанци бродеха навсякъде в търсене на пари, ценности и облигации, на всичко, което можеха да откраднат - храна и оръжия. При един от тези отчаяни грабежи пощенските чували от Лайпциг бяха нападнати и разграбени. Писмата се разпръснаха по четирите посоки на света. Картичката на Кали остана да гние край пътя, подгизнала и непрочетена.
29
- Сега това ще бъде нашата малка тайна, Дезмънд. - Джеси притисна пръст до устните си, докато го слагаше да седне на коляното й. - Трябва да ми обещаеш да не казваш на никого какво правим. Разбираш ли ме, пиленце?
- И тогава ще мога ли да дойда с теб? - сгуши се в нея момчето.
- Да, знам, че искаш, но не съм сигурна, че баба ти е съгласна да пътуваш толкова надалече. Пътят е много дълъг и никога няма да се върнем. Няма да мога да купя други билети.
Дезмънд кимна. Джеси бе със сериозното си изражение и той я слушаше много внимателно. Ако е добро момче и не се забърква в проблеми в училище, тя може да го вземе със себе си, за да види чичо Боб в Австралия през ваканцията, мислеше си момчето. Щяха да пътуват с големия кораб. Той щеше да живее с тях и да бъде тяхното малко момченце и повече никога нямаше да види баба Фий. Това беше много голяма тайна. Горката баба бе получила удар и лявата й ръка не се движеше и понякога Дезмънд не разбираше какво му казва. Тя не обичаше шумове в къщата и трябваше да спи много. Сигурно щеше да е доволна, че ще бъде тихо, когато той си отиде.
Джеси бе заета да опакова дрехите си и сватбените подаръци: порцелановия сервиз с рози, сребърния свещник и кожения албум със снимки на фермата и на сестрите й, както и сватбената й снимка в рамка. Всички тези неща бяха прибрани в един голям сандък за пътуването и тя имаше нов куфар за останалите дрехи. Преравяше и неговите ризи, панталони, пижами и чорапи.
- Там, където отиваме, ще бъде лято и е много горещо.
Имаше една книга, която постоянно четеше - „Наръчник за Австралия за английските булки“. В нея пишеше какво да очаква от новата страна, как да свикне с климата, кои насекоми са опасни и трябва да се внимава с тях. Чичо Боб вече не беше в униформа, след като падна от мотора си и се нарани. Беше в болница и майка му бе написала писмо на Джеси, че трябва да дойде и да му помогне да се върне към нормалния си живот. Тя вече имаше разрешително да се качи на първия кораб, който щеше да отплава.
Баба Фий не беше никак доволна, че Джеси тръгва точно преди Коледа, и предложи да запишат Дезмънд в подготвителното училище „Гроув парк“ след празниците. Двете се бяха скарали за това.
- Не можете да вкарате малко момче в такова място - заяви Джеси, докато той стоеше и подслушваше в края на стълбището.
- Какво друго мога да направя?
- Нека го взема със себе си - каза Джеси. - Ще му хареса животът на открито с цялото това слънце. Портокаловите дръвчета цъфтят през цялата година. Това е нова държава за млади хора.
- Не, това не е подходящо, докато майка му... докато не разберем... - Баба му винаги млъкваше, когато се спомене името на майка му.
- Мис Фей, и двете знаем, че тя няма да се върне. По-добре да приемем фактите и да измислим нещо.
Дезмънд не беше чувал никога преди Джеси да говори така на баба му.
- Не можем да сме сигурни. Ако бях сигурна, щеше да бъде различно. Не можеш просто да отведеш момчето на другия край на света. Той е мой внук. Има баща някъде.
- Който много му е помогнал, няма що. Ще се грижа за него като за свой син. Знам, че той иска да дойде с мен. Помислете си.