Пощенската картичка
- Автор: Флеминг Лия
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-289-8
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пощенската картичка». Краткое содержание книги:
Великобритания, 1923. Седемгодишната Каролайн расте на воля в красиво старинно имение в шотландската провинция. Своенравното момиченце обожава белгийската си бавачка и с нетърпение очаква посещенията на леля си Фийби – единствената й жива роднина, от Лондон. Красивата леля е актриса и я глези като никой друг. Но тайната, която пази, ще преобърне живота на Каролайн завинаги.
„Впечатляващ исторически роман, който остава в мислите дълго след отгръщането на последната страница… „Пощенската картичка” е истинско съкровище! Лия Флеминг е роден разказвач!”
Вървяха мълчаливо. Кали се опитваше да осмисли думите му, но у нея бе зейнала огромна дупка, вътрешностите й бяха изтръпнали, докато вълна на тъга пропълзяваше по тялото й.
Единствената стая бе претъпкана с картини и свещници, тигани и счупени съкровища, възглавница, покрита със сажди, и обгорени по краищата книги. Миришеше на пушек и отчаяние.
- Спасяваме каквото можем от пепелищата. Германските офицери бяха превърнали замъка в команден център, но по време на освобождението бе отвоюван обратно. Майка ми живя тук до смъртта си. После една нощ цялата къща бе унищожена за миг.
Как ли гордата графиня бе преживяла това нападение, ужаса от целия й дом да остане една-единствена стая?
- А Феран?
Кали искаше да узнае съдбата му. Карел бутна в ръката й чаша бренди и й посочи един дървен стол.
- След поражението на армията ни и в началото на окупацията се опитаха да ни убедят, че нищо няма да се промени, но това не продължи дълго. Той прие пост в университета и се опитваше, доколкото е възможно, да отстоява езика ни, да следва графика си. Но всичко трябваше да се води на немски. Всички преподаватели бяха под наблюдение. Той се включи в съпротивителното движение, разпространяваше листовки и брошури. Издаваха вестник и го раздаваха по улиците, но бе само въпрос на време да ги предадат, арестуват и екзекутират. Нищо не можах да направя. Дори не ми позволиха да го посетя в затвора „Сен Жил“. Опитах... - Карел плачеше, докато говореше.
Кали ахна и поклати глава. Феран е бил на същото място като нея. Възможно ли е да са били толкова близо един до друг, отделени само от стени и стълбища? Само ако... Но как бе възможно нещо да я шокира след „Равенсбрюк“? За нея вече не бе останала никаква надежда.
- Новината за смъртта му погуби майка ни. Загубихме Жан-Люк при Дюнкерк. Опитал се да прекоси канала до Великобритания. Удавил се. Сега вече не остана нищо от семейството ни, никакво бъдеще, никакви наследници. Аз съм свещеник... или поне бях такъв. Мисля, че вече не съм убеден в призванието си. Ние имаме поговорка: „Загубите, грешките и войната вървят заедно и с тях скоро изчезва и истината.“
Кали се пресегна и докосна ръката му
- Един свещеник и монахините в Германия спасиха живота ми. Толкова съжалявам. Феран бе любовта на живота ми. Бяхме много щастливи заедно. Той щеше да бъде чудесен баща -каза тя.
- Уви, няма повече синове...
Кали се усмихна през сълзи.
- Тук грешиш, Карел. Аз имам син, Дезмънд Луи. Той е син на Феран и ме чака в Шотландия.
Карел закри лицето си с длани от вълнение.
- И Феран никога не е научил за него?
- Щях да му кажа, когато дойде в Лондон, но войната ни попречи и така и не се срещнахме. Сега се прибирам у дома при Дезмънд. Просто се надявах на чудо...
Карел поклати глава.
- Това е чудото, Каролин, надеждата за бъдещето сред този мрачен свят. Мислех, че всичко е изгубено, а сега това? - Той допи питието си, за да се успокои. - Само ако брат ми бе знаел за сина си, може би това би го възпряло да поема рискове.
Отвори друга бутилка. Ръцете му трепереха от радост и въодушевление, докато Каролайн описваше Дезмънд, неговите черни къдрици и сини очи.
- Не съм го виждала от три години. Почти на седем е. Мислех, че е мой дълг да направя това, което направих, но не осъзнавах какво ще ми струва и че ще бъда толкова време далеч от него. Аз съм от малцината късметлии, които оживяха. Да се надяваме, че бъдещето ще бъде по-добро за него и за всички деца, разделени от семействата си заради войната.
Карел кимна и й подаде брендито. Тя го изпи на един дъх и двамата седяха така в мълчание, осмисляйки новините, които бяха научили.
След няколко минути Карел се изправи, отиде до голям дървен скрин до стената, отвори едно чекмедже и извади кутия оттам.
- Синът трябва да притежава това от баща си. Само него мога да му дам. Нямам дори снимка.
- Не се тревожи, аз имам няколко снимки на Феран от Кайро.
Кали отвори ключалката на кутията. Вътре имаше медал, Croix de guerre - военен кръст, закачен на лента с червени и зелени ивици.
- Дава се за храброст, най-високата награда в страната ни... Трябва да разкажеш на сина си всичко за Луи-Феран.
- Благодаря ти, ще го направя, обещавам. Той ще го пази до края на живота си. Но какво ще правиш ти?
- Имам църквата си и къща. Земята ще се обработва, но замъкът... няма смисъл. Не ми е нужен. Каква полза от разни неща, когато няма хора, които да им вдъхват смисъл? -
Въздъхна. - Ела да ти покажа къде почиват роднините ми...
Заведе я до малката църква и гробището зад замъка и я остави да повърви сама сред редиците покойници от рода Ван Грутен. Докато четеше имената им, тя видя графинята -имаше нейна снимка в каменна рамка, както и една на Жан-Люк в униформа.