Пощенската картичка
- Автор: Флеминг Лия
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-289-8
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пощенската картичка». Краткое содержание книги:
Великобритания, 1923. Седемгодишната Каролайн расте на воля в красиво старинно имение в шотландската провинция. Своенравното момиченце обожава белгийската си бавачка и с нетърпение очаква посещенията на леля си Фийби – единствената й жива роднина, от Лондон. Красивата леля е актриса и я глези като никой друг. Но тайната, която пази, ще преобърне живота на Каролайн завинаги.
„Впечатляващ исторически роман, който остава в мислите дълго след отгръщането на последната страница… „Пощенската картичка” е истинско съкровище! Лия Флеминг е роден разказвач!”
Зарови лице в шепи, за да овладее емоциите, които я завладяха - облекчение, шок и объркване. За това се бе молила. Нямаше по-добра новина от тази, но осъзнаването какво означава тя в момента я разтърси.
- Дъщеря ми се прибира у дома при своето семейство. Как ще я погледна в лицето, Мима? Как ще й кажа за Дезмънд и Джеси? Как ще й обясня... Какво ще правя сега?
30
Кали се взираше в алеята пред шато „Грутен“ с ужас и недоумение от унищожението пред очите й. Сякаш някакъв гигантски булдозер бе изравнил сградата и бе оставил единствено разрушена зидария и обгорели дъски. Сигурно замъкът е бил уцелен директно от някоя бомба. Тя въздъхна, спомнила си имението от приказките, в което някога бе живяла. Неговите кули и готически прозорци, елегантните му стаи, лишени сега от цялото си достойнство, превърнати в тази купчина боклук. Бе дошла от уважение, по-скоро с надежда, отколкото с някакво очакване, а сега най-лошите й страхове се бяха оправдали. Семейство Ван Грутен бе изчезнало и дълбоко в сърцето си тя знаеше, че Феран не е сред оцелелите. След възстановяването си чувстваше липсата му особено остро, почти осезаемо.
След като паметта й се върна с всички образи на любимите хора от миналото, тялото й копнееше за физическа утеха, но Кали не откриваше такава, докато бавно се завръщаше към стария си живот.
Вместо това се спусна по бюрократичния канал, който действаше доста ефективно. Предадоха я на американските власти за допълнителна проверка. Кали знаеше, че трябва да се придържа към британското си военно прикритие, такова беше правилото. Даде им фалшивото си име и кодовия си номер, за да я проверят в Лондон. Главният щаб потвърди идентичността й като агент Шарлот Бланкен. Предадоха я на британците и тя отлетя за Брюксел с военен самолет. Там щеше да остане само една нощ, преди да продължи за Лондон. Разполагаше с малко време и знаеше какво трябва да направи, преди да се завърне у дома.
Шофьорът я откара до къщата на Марта ван Хуг, но тя сега принадлежеше на друг и нямаше нов адрес за връзка. Кали убеди младия офицер да я откара до шато „Грутен“, защото се надяваше, че Феран може да я чака тук, както правеше в сънищата й. През целия път от Лайпциг се бе вкопчила в тази глупава фантазия, тъй като не желаеше да се откаже от надеждата си, колкото и малка да бе тя.
Докато наближаваше руините, видя, че там има някакъв мъж - висок, тъмнокос, който се привежда над боклуците, подбира някакви неща и ги слага внимателно в една ръчна количка. Кали спря и се втренчи в него. Не можеше да е... и все пак... Сърцето й трепна от радост за миг. Любимият й бе тук, невредим, точно както бе мечтала! Затича се по чакълената пътека, прескачаше камъни и зидове, задъхваше се от вълнение, но тогава мъжът вдигна глава и тя отново се върна рязко в реалността. Това не беше Феран. Опасяваше се, че навярно е някой мародер, обиращ всичко ценно от останките като лешояд.
- Мога ли да ви помогна? - попита той. Изглеждаше уверен в правото си да бъде тук, поведението му не бе типично за крадец.
- Търся графиня Ван Грутен... Идвала съм тук преди войната - каза Кали, зачудена кой може да е този мъж.
- А, училището на маман за млади дами... Какви дни бяха някога, а сега... - Той се изправи и й протегна ръка. - Аз съм Карел, син на графинята. Опасявам се, че новините не са добри. А вие сте...?
- Каролайн, приятелка на брат ви Луи-Феран... - Кали замълча, осъзнала, че всеки момент ще научи истината, но не желаеше да види изражението на лицето му. - Той говореше често за брат си, свещеника, и за Жан-Люк... Как са те?
Трябваше да попита. Трябваше да научи истината.
Мъжът сведе глава.
- Значи ти си английската дама на Феран.
Имаше нещо старомодно в начина, по който описа взаимоотношенията им.
- Той не би искал да види тези руини. Имаше такива планове... но предполагам, че всички имахме планове. Сега остана само тази земя... - каза тихо и сви небрежно рамене.
Кали разбра какво ще чуе от начина, по който той се колебаеше да отговори на въпроса й.
- Мъртъв ли е? - попита тя, като реши да му спести мъката сам да произнесе тази дума.
- Опасявам се, че да. Като толкова много други смели патриоти. - Погледна я косо, за да прецени реакцията й. - Съжалявам.
- Как? - изрече тя. Усети как й се завива свят от тази новина. По-добре да разбере всичко наведнъж, истината, която толкова дълго бе подозирала.
- Това не е подходящо място, за да обсъждаме толкова важна тема. Къщата до конюшните е цяла. Ще намеря нещо за пиене - каза нежно Карел, забелязал паниката й. - Сама ли сте?
- Имам шофьор, но съм сигурна, че той ще изчака до портата.