Пощенската картичка
- Автор: Флеминг Лия
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-289-8
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пощенската картичка». Краткое содержание книги:
Великобритания, 1923. Седемгодишната Каролайн расте на воля в красиво старинно имение в шотландската провинция. Своенравното момиченце обожава белгийската си бавачка и с нетърпение очаква посещенията на леля си Фийби – единствената й жива роднина, от Лондон. Красивата леля е актриса и я глези като никой друг. Но тайната, която пази, ще преобърне живота на Каролайн завинаги.
„Впечатляващ исторически роман, който остава в мислите дълго след отгръщането на последната страница… „Пощенската картичка” е истинско съкровище! Лия Флеминг е роден разказвач!”
По-късно имаше и кино за деца и възрастни. Той гледа „Доналд Дък“ и Чарли Чаплин, Плуто и Мики Маус, както и филма „Снежанка и седемте джуджета“. Медицинските сестри помагаха в грижите за бебетата, за да могат майките да си починат малко, но Дезмънд бе твърде голям за това и учеше встрани на една маса. Той посещаваше заедно с Джеси чаените партита с танци. Отначало, когато музиката започваше, дамите трябваше да танцуват една с друга, но след това позволиха на инструктора, мистър Бойд, и на някои от войниците да танцуват с тях. На Дезмънд му харесваше да танцува танца Гей Гордънс1, да пее песничката „Хоки-коки“ и да се пързаля по дървения под, но една треска му влезе в коляното и той спря да го прави.
Най-хубава от всичко бе храната. Джеси каза, че никога не е виждала толкова много храна в живота си. Сутрин имаше каша и зърнена закуска, препечен хляб и сланина. За обяд -студено говеждо, салата и пай, а после идваше вечерята - супа, топло ястие, сладолед и газирани напитки.
- Така ще надебелея, че Боб няма да ме познае - оплака се веднъж Джеси, докато потупваше стомаха си и се смееше.
- Не си дебела, а имаш красиви извивки - каза мистър Бойд и тя се изчерви. Джеси бе много красива, червената й коса бе навита и когато танцуваше, къдриците й подскачаха нагоре-надолу.
- Имаш толкова много вълни в косата си, че получавам морска болест - казваше мистър Бойд. Той бе военен полицай и се прибираше в място, наречено с момичешко име: Аделаида. Приличаше на голяма кафява мечка, а ръцете му бяха като на Попай.
- Корав отвън и мек като масло отвътре - прошепна Джеси на мисис Джексън, когато си тръгнаха от танците. Винаги имаше групичка войници, които чакаха да танцуват с тях и да ги съпроводят обратно до каютата им, но Джеси никога не се съгласяваше.
- Аз съм уважавана омъжена жена - казваше тя и махаше с ръка за довиждане. - Луи е моят млад мъж. Той може да ме заведе безопасно до стаята ми.
Дезмънд бе горд, че тя го е избрала за тази важна задача, но той обичаше Големия Джим Бойд, който седеше с тях по време на хранене и винаги намираше още някоя кифличка за него, когато Джеси им обърнеше гръб.
- Накъде ще тръгнеш, синко, след като стигнем сушата? - попита той, но Дезмънд не знаеше. - А как изглежда чичо ти Боб? - добави той. Явно бе много заинтересуван от семейството на Джеси.
Дезмънд му каза, че тя е неговата бавачка.
- Значи не е твоя истинска леля, така ли?
Дезмънд се изчерви, осъзнал, че е издал тяхната тайна.
- О, да, тя винаги е била с мен и аз бях шафер на сватбата й - добави той гордо. Да говориш лъжи, не беше толкова лесно, колкото мислеха възрастните.
Скоро зимният студ отстъпи пред топлото слънце и сивите облаци бяха заменени от яркосиньо небе.
Те прекарваха все повече време с Големия Джим. Той им разказваше за красивия си град и за това как семейството му строи къщи. Сега, след като бе пътувал по света, искаше да се върне, за да види близките си и да се установи.
- С някой като твоята леля Джеси - намигна той. - Тя дали има сестра близначка някъде, Луи?
Дезмънд го погледна сериозно.
- Не мисля. Имаш ли, лельо Джеси?
Лицето на Джеси пламна.
- О, престани с тези глупости. Сигурна съм, че купища австралийски момичета ще чакат на пристанището и направо ще те лапнат като топъл хляб. Той просто ме дразни, Луи, не го насърчавай.
Дез не разбираше възрастните. Казваха едно и вършеха друго. Леля Джеси обличаше новата си рокля за танци, събираше косата си на куп къдрици и отиваше в балната зала. Дезмънд се чудеше дали сержант Боб би имал нещо против това, но не можеше да си спомни как изглежда той. Големия Джим изглеждаше добре и никога не разрошваше къдриците му и не го наричаше „момиченце“. Отделяше време, за да му показва кораба и да разговаря с него за кенгура и коали от неговата книжка с картинки.
- Не трябва да забравяш да покриваш ръцете и раменете си и да си слагаш слънцезащитен крем на лицето, иначе кожата ти ще започне да се бели. Слънцето може да ни разболее, ако сме изложени прекалено дълго на лъчите му През лятото често има и пожари. - Изглеждаше притеснен, че може би отиват на място със суров климат. - Не всичко е само портокали и слънце. В пустошта животът е труден, с малко вода и лоши пътища. На някои места нямат училища.
Дезмънд реши, че това звучи страхотно, но не каза нищо на глас.