Пощенската картичка
- Автор: Флеминг Лия
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-289-8
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пощенската картичка». Краткое содержание книги:
Великобритания, 1923. Седемгодишната Каролайн расте на воля в красиво старинно имение в шотландската провинция. Своенравното момиченце обожава белгийската си бавачка и с нетърпение очаква посещенията на леля си Фийби – единствената й жива роднина, от Лондон. Красивата леля е актриса и я глези като никой друг. Но тайната, която пази, ще преобърне живота на Каролайн завинаги.
„Впечатляващ исторически роман, който остава в мислите дълго след отгръщането на последната страница… „Пощенската картичка” е истинско съкровище! Лия Флеминг е роден разказвач!”
Лекарят я остави и побърза да отиде в друга стая. Думите му нямаха смисъл, а Кали не желаеше да разбира какво означават. Беше й достатъчно, че е на сухо, топло и чисто място. Ако това бе раят, тя беше напълно доволна.
Фийби намираше упражненията за ужасно досадни. Беше безнадеждно да се опитва да повдигне безполезната си ръка. Тя беше извита като кука, отпусната на гърдите й. Фийби нямаше нито търпение, нито сили и никаква подвижност в едната страна на тялото си, речта й - когато се завърна, беше неразбираем поток от звуци. Не можеше да проведе приличен разговор. В болницата в Глазгоу бяха свършили добра работа и сега тя се лекуваше в клиника с изглед към река Клайд, но напредъкът й беше прекалено бавен. Бяха й казали, че вероятно е претърпяла поредица от малки инсулти, но пораженията бяха причинени от големия инсулт през лятото. Обясниха й, че ще има по-голям напредък, ако се упражнява повече, ако се изправи на крака и се научи да приема увреждането си. Щеше да се придвижва с бастун и с инвалидна количка, когато е уморена. От нея самата зависеше колко сила ще придобие. Говорният терапевт й обеща добри резултати, ако продължи да посещава занятията, и като актриса и певица тя знаеше как да упражнява дишането си и да възпроизвежда звуци, но през голяма част от времето беше в апатия и й бе все едно какво ще стане с нея. Лекарят й каза, че депресията е нормален етап от процеса на възстановяване.
- Преживели сте голям удар върху организма си и независима жена като вас отначало ще го приеме трудно.
Той не разбираше какво е усещането да бъдеш неподвижен, неспособен да говориш и да ходиш стабилно. Едва ли се бе разболявал сериозно. Най-лошото бе, че изглежда й беше трудно да се съсредоточи върху нещо друго освен радиопредаванията, но след това Фийби откри, че заспива в странни моменти и пропуска същността на разговора или на предаването, което вървеше.
Слава богу, Мима и Джеси удържаха фронта в Далраднор, но за колко време? Какво, за бога, щеше да прави с Дезмънд? И все още нямаше новини от Каролайн. „О, Каролайн, къде си? Жива ли си?“ Сигурно бе мъртва, но изчакваха да й го кажат, докато укрепне достатъчно, за да понесе лошата новина. Нямаше друго обяснение за изчезването й.
Изглежда, внукът й бе единствената й отговорност. Как щеше да се справи с буйно шестгодишно момче? Той се нуждаеше от някой по-млад в живота си, някой като Джеси, но тя смяташе да си тръгне веднага щом получи разрешителното си и билета за кораба. Нямаше какво да прави, трябваше да го прати в добър пансион, по-близо до дома, отколкото бе планирала. Но кой щеше да се занимава с него през дългите ваканции?
Фийби лежеше и се опитваше да уреди бъдещето му Така имаше нещо друго, за което да мисли, освен за собствените си болки и страдания. Може би бе време да намери баща му и да го накара да поеме бащинските си задължения, или поне да открие семейството му в Уелс. Те биха могли да поемат грижата за Дезмънд, докато тя се възстанови. Но Каролайн никога не бе имала нищо общо с тях, а и с криминалното минало на баща му вероятно бе по-добре да не разбутва гнездото на осите.
Притесненията не й помагаха да се изправи на крака. Ако само можеше да изпрати Дезмънд някъде за няколко месеца - за година най-много, мислеше тя, това можеше да й даде шанс да се възстанови достатъчно, за да поднови кариерата си. Този удар бе провалил всичките й планове за бъдещето. Нищо досега не бе минало гладко в живота й, така че защо се изненадваше от поредния удар на съдбата? Каквото бе писано да стане, щеше да стане. Фийби знаеше, че трябва да има светлина в тунела, но в този момент това, което я очакваше в бъдещето, бе покрито от мъгла и мрак.
Докато набираше сили, Кали намери спокойствие и уют в рутината на манастира, тихо убежище за обърканите й мисли. Мирисът на тамян в параклиса успокояваше тревожния й ум; обичаше да стои там, за да слуша музиката и гласовете и да укротява трескавия си ум. Тук получи първия си проблясък и започна да си припомня случилото се, докато се взираше в украсения таван и ангелите, които я гледаха отгоре. Спомни си как пълзеше с мъка нагоре по стъпалата към камбанарията, като че ли отиваше да се покае.