Кралят на зимата
- Автор: Корнуэлл Бернард
- Серия: Warlord Chronicles #1
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Абагар
- ISBN: 9545842003
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Кралят на зимата». Краткое содержание книги:
— Ето, господарю — каза Сенсъм, когато жалката церемония завърши, — вече си женен.
Гуинивиър се засмя. Артър я целуна. Тя беше висока колкото него, може би мъничко по-висока, но трябва да призная, че те бяха великолепна двойка. Дори повече от великолепна, защото Гуинивиър бе наистина поразителна. Сийнуин беше красива, но Гуинивиър можеше да затъмни и слънцето. Ние, войниците бяхме в шок. Не можехме да направим нищо, за да предпазим своя господар от тази крайна изява на обзелата го лудост, а и бързината, с която бе направено всичко, още по-ярко подчертаваше колко непочтено и недостойно бе стореното. Ние знаехме, че Артър беше импулсивен и лесно се палеше, но той ни взе ума с това внезапно решение. Лиодиган обаче ликуваше и неспирно бръщолевеше на по-малката си дъщеря как сега щели да се оправят семейните финанси и как воините на Артър, по-скоро отколкото някой може да предположи, щели да изгонят ирландския узурпатор Диурнач от Хенис Уирън. Артър чу това и бързо се обърна.
— Съмнявам се, че това е възможно, татко — каза той.
— Възможно! Разбира се, че е възможно! — намеси се Гуинивиър. — Това ще бъде твоя сватбен подарък за мен, господарю, — да върнеш кралството на скъпия ми баща.
Агравейн се изплю, за да покаже неодобрението си. Гуинивиър се направи, че не забеляза, дори дойде да ни подари по една иглика от диадемата, украсявала главата й. След това като престъпници, които искат да избягат от правосъдието на своя господар, ние бързо се отправихме на юг, за да напуснем кралство Поуис преди Горфидид да е разбрал за нанесената му обида.
Съдбата, както винаги казваше Мерлин, е неумолима. Онази кратка церемония сред полянката, осеяна с цветя, повлече след себе си толкова много беди. Толкова много хора умряха. Имаше толкова много болка, толкова много кръв и толкова много сълзи, от тях можеше да потече цяла река, но с времето водовъртежите изчезнаха, вляха се нови реки и отнесоха сълзите в голямото море. Някои хора дори забравиха как започна всичко. Щеше да дойде и славно време, но онова, което можеше да стане, никога не стана, а от всички, белязани с трагедията, започнала с онзи кратък миг от безспирния бяг на живота, Артър пострада най-тежко.
Но в онзи ден той беше щастлив. Ние бързахме към вкъщи.
Новината за сключения брак гръмна из цяла Британия, както би гръмнал Божият щит, когато Бог удари с копието си по него. Първоначално всички бяха слисани и докато хората се опитваха да преценят какви щяха да бъдат последствията от това, в Думнония пристигнаха пратеници от Поуис. Сред тях беше и Валърин, старейшината, който беше сгоден за Гуинивиър. Той призова Артър на двубой, но Артър отказа. И когато Валърин се опита да извади меча си, ние от охраната трябваше да го закараме до Линдинис. Валърин беше висок и силен мъж, с черна коса и черна брада, с дълбоко разположени очи и счупен нос. Той беше много нещастен, но гневът му беше по-голям от болката, а опитът му за отмъщение беше осуетен.
Начело на делегацията от Поуис беше друидът Иорует, изпратен по-скоро от Кунеглас, отколкото от Горфидид. Горфидид бе пиян от медовина и ярост, докато синът му все още се надяваше мирът да бъде спасен. Друидът Иорует беше мрачен и разумен мъж. Той дълго разговаря с Артър. Според него бракът не беше валиден, защото брачната церемония е била извършена от християнски свещеник, а Боговете на Британия не признаваха новата религия. Иорует съветваше Артър да задържи Гуинивиър като любовница и да вземе Сийнуин за своя съпруга.
— Гуинивиър е моя съпруга — извика Артър високо.
Епископ Бедуйн подкрепи усилията на Иорует, но и Бедуйн не можа да промени решението на Артър. Артър остана непоколебим дори пред опасността от нова война с Поуис. Иорует му намекна за това като каза, че Думнония беше нанесла обида на Поуис, а обидата трябваше да се измие с кръв, ако Артър не промени решението си. Тюдрик от Гуент беше изпратил епископ Конрад да моли Артър да се откаже от Гуинивиър и да се ожени за Сийнуин. Конрад дори заплаши, че Тюдрик би могъл да сключи и сепаративен мир с Поуис.
— Моят господар няма да се бие срещу Думнония — дочух Конрад да казва на Бедуйн, докато двамата епископи се разхождаха нагоре надолу по терасата пред вилата в Линдинис, — но няма да се бие и за тази курва от Хенис Уирън.